На 6 февруари т.г. Боб Марли (Bob Marley) – човекът, който наля масло в огъня на реге страстите и даде на стила международна известност, прекрои го съобразно световните стандарти и вкара маса свои хитове в най-престижните класации, щеше да навърши 72.
2017-та е т.н. „обърната година“ за многобройните почитатели на иконичния автор на песни, допринесъл толкова много не само за развитието на „черното“ направление, но и за духовното начало в изкуството изобщо, в краткия си живот от 36 години. Е, през 2017-та се навършват 36 години откакто музикантът напусна грешните ни материални селения. И от малката крипта „шест стъпки над земята“, както бе положен по волята му, пое към Вечността и изконната Любов, в които вярваше с идеализма на Малкия принц.
Няма да сбъркаш каквото и възславно да кажеш за Боб Марли (пардон за клишето, ама в този случай е особено истинно и вярно!). Реге икона. Растафари-светец. Направил за регето – т.н. ямайски блус, повече, отколкото Елвис за рокендрола, ганжда-гений, той не само популяризира стила по целия свят, а стана буквално музикален пророк. Многозвездна галактика, от която познаваме немного звезди, а като че ли само най-ярките, тези, които са по-близо до нас.
Боб(г) Марли започва своя творчески път в началото на 60-те. Към времето на пробива си през 1973-а той скланя да добави мъничък, обаче изключително важен рок елемент в чистото реге, което го изстрелва в славна орбита и спомага за международния успех на дебюта му в каталога на Island Records. Благодарение на неговата далновидност и желание за новаторство, регето успява да се хареса на скептично настроената бяла публика и да придобие статуса на значим и стойностен музикален стил със сериозни социално ангажирани текстове, дълбоко общочовешко послание, подкрепящо идеята, че в постигнатото от някого има надежда за всеки, пожелание да бъдем по-добри. Плюс съвсем естествена и неподправена жизнерадост в мелодично отношение, отключващи особена сетивност. Rastaman lives!!!
Не само по света. А и в България. И тази година традиционното събитие Bob Marley Earth Day ще се състои в столичния клуб Mixtape 5 от 21.30 ч. на 10 февруари, петък. Афишът откроява само две групи, но всяка от тях гъделичка с приятен съспенс, тъй като едната е чисто нова, а другата – възродена специално за случая.
В основата на първата е Волен Милчев (Vo Lion) (вокали, ефекти), известен от фронта на Саутуик (Southwick), част от концертните банди на Рут Колева и Миленита, но и от съвместните си изяви със Зафая и Джами Ют. Какви музиканти е събрал около себе си, ще стане ясно на място.
По-възрастните познават Руутс Солджа (Roots Souljah) като една от водещите в стила формации. С много продуктивни емоции, музикантите основаха първия български лейбъл за реге – Roots Rocket, стартирал в каталога си с EP-то „Root Souljah“ на едноименната група в началото на 2007 г. Същата година песента „King Song“ бе избрана да представя България на международния продуцентски фестивал EuropaVox, Франция. Последваха покани и турнета в повечето страни на Балканите, Германия, Австрия, Чехия, два гастрола в Словения и Румъния, множество концерти в София и страната, както и благотворителна подкрепа на значими граждански и еко инициативи, с които Руутс Солджа показаха, че тяхната музика е преди всичко мисия, а не бизнес. Специално за Bob Marley Earthday проектът се завръща в оригиналния си състав: Александър Поплилов – Сен Ай (вокал), Алекс Джи (китара) и Цветан Чобанов-Чийба (сакс), забивайки за първи път заедно след 6-годишно прекъсване, в комбинация с някои от най-изявените ни реге артисти: Стефан Цеков (барабани), басистът Евден Димитров (Сауитуик, Дайо, Прея, Мирослав Иванов, Анна Янова – Катур и Джаред Катур, Зафата, Михаела Филева, Рут Колева и други), а брас секцията е поверена на Димитър Бакърджиев (a.k.a. Shorty) и Пеши.
Освен двете групи, на сцената в Mixtape 5 ще излязат и няколко силни емсита и диджеи. Зад пулта ще бъдат селекторите на ЗайънЛайънз Саундсистъм (Zionlionz Soundsystem) – формацията, отговорна за създаването на реге сцената у нас, както и Kin Dread. С микрофоните ще се заиграят Kappa Irie, Irie Bear, Nick Upliftah и NRG_D. Все артисти, отдаващи реверанс към растафарианската култура в опит да предадат по категоричен начин позициите си за личното достойнство на артиста върху картата на изкуството и посланието „Peace, Love, Unity, Respect!“ („Мир, Любов, Единство, Респект“), вдъхновени от Марли. Reggaelight Your Mind.
Вярата на Боб изиграва основа роля в утвърждаването му като личност и действа като двигател за отдадеността му на обществото. Защото биографията на Марли не свършва със смъртта му от меланома на 11 май 1981-а. И сега, 36 години след това, музиката на Боб и Дъ Уейлърс е по-жива от всякога, превъплътена в прослава на живота и борбата на обикновения човек. Почитателите едва ли ще забравят брилянтната и предизвикателна музика, която Боб Марли даде на света. Музика, която все още остава универсална и вечна. Хармония, композирана от творец, наричан „първата суперзвезда от Третия свят“, „раста пророк“, „революционен артист“, „един от най-харизматичните и предизвикателни изпълнители на нашето време“.
Покойният титан, владеещ китарата, пианото, саксофона, хармониката и перкусиите, е икона не само в реге средите. Въпреки възрастта си, неговият подход – и към музиката, и към света, бе като мъдър, препатил ветеран, отдавна стигнал до прозрение за духовния баланс между ум, тяло, сърце и душа, постигнат чрез хармонията и лечебната сила на мелодията и ритъма.
Той мислеше и композираше като че ли в друго измерение. Затова и се превърна във феномен. Марли достигна възрастните хора, родителите, тийнейджърите и дори малките деца. Тук дори не става въпрос за него самия – всичко опира до звука вътре. Не носителят на посланието, а самото послание – и то е много просто: любов, красота, свобода на съзнанието, елегантност, неповторимост, грация, достойнство и всекидневната мисъл да бъдем по-добри и човечни. Противоположното на вината, проклятието, срама, страха, на по-голямата част от това, с което ни заливат медиите, но с чиито коне човечеството препуска към пропастта на разделите и скандалите. Боб Марли използваше регето като оръжие. Растафарианският пророк се появява на бял свят в провинцията Найн Майлс, Сейнт Ан, на остров Ямайка през 1945. За конкретната дата – 6 февруари, споровете продължават.
Рас Тафари идва от Тафари – кръщелното име на императора на Етиопия – Хайле Селасие I, a рас е неговата титла. Религията е основана в Ямайка и представлява кръстоска между Стария завет на християните и черния национализъм на Маркъс Гарви – легендарен ямаец, вярващ, че етиопският диктатор е бил превъплъщение на Йехова (или Яхве). Според растафари етиопците, транспортирани като роби към „Вавилон“ (т.е. Европа, САЩ и Карибите), са изгубеното племе на Израел, което един ден ще се завърне в освободената Африка. „Чаят“ или марихуаната е свещено тайнство, пушенето на което спомага да се доближиш и да постигнеш Бога. Сред най-ярките идеолози на това движение са Боб Марли, Питър Тош, Бъни Ливингстън (заедно в митичната формация Уейлърс (The Wailers) и Калчър. Шънейд О’Конър е потенциален привърженик, понеже цитира речта на Селасие на известния концерт в чест на Боб Дилън в „Медисън Скуеър Гардън“ през 1992. Според вярванията Марли, също като Селасие, никога не се е раждал и не може да умре. (Той е наследникът на завета на Джа (Jah) (бог, съкратено от англ. Jehovah, както растафарианците наричат тленното въплъщение на Всемогъщия, императора – б.а.) На 4 ноември 1980 Марли е кръстен и приема от Етиопската ортодоксална църква името Берхан Селасие (Berhane Selassie).
Ето какво доверява Ерол Ибрахимов, знаков фронтмен и басист на Уикеда, един от най-преданите фенове на Марли у нас, пред българското издание на „Ролинг Стоун“: „War“ е песента, която отвори очите на един тесногръд метъл за регето, скато, денсхола и дори хип-хопа. А простата причина бе една проста дума. „Philosophy“! Суперстранно явление за текста на поп песен, пък била тя и руутс реге. Някак си се бях примирил с „лав“, „бейби“, „секс“, „дръгс“, „рокендрол“ и „нъмбър ъф дъ бийст“. И изведнъж: „‘земи т’ва филосъфи“. Дори в началото не обърнах внимание на „уор“. Каква война – откъде накъде война? Нали реге, съншайн, ганджа и джа растафари. Защо така с лошо? По-късно разбрах, че текстът на песента е почти буквален превод на реч. Да, реч, и то на политик – Хайле Селасие (пред съвета на ООН през 1966 пред стохилядна публика – б.а.). Дано да ми бъде простено „богохулството“, но същият в някои енциклопедии е определен просто като „африкански диктатор“; дори е посетил България не знам коя година по покана на генералния не знам к’во на не знам к’во си, Тодор Живков“, допълва Ерол по повод парчето „War“ от тавата „Rastaman Vibration“ (1976).
През 2014-та първият международен бранд марихуана Marley Natural бе анонсиран от роднини на покойния реге титан. Под тази търговска марка в САЩ, където марихуаната е легализирана, ще се предлагат „автентични сортове канабис от Ямайка“, но и различни артикули с „трева“ – лосиони, кремове и други, пояснява лондонският в. Guardian. „Това е като лекарство за народа – за медитация, за висшите вибрации“, обяснява синът на Боб – Роан. „Баща ми би бил много щастлив да види, че хората разбират лечебната сила на тази билка. Той я смяташе за нещо духовно, което разбужда доброто в нас, прави мислите ни по-дълбоки, свързва ни с природата и освобождава нашите творческите способности“, каза първородната му дъщеря Седела Марли пред NBC News, пояснявайки, че инвестиционната компания от Сиатъл Privateer Holdings е сключила глобално лицензионно споразумение с фамилията Марли за срок от 30 години.
Боб Марли вярваше, че марихуаната е вид причастие, разрешено от Библията. Последователите му цитират Псалм 104:14, в който се казва: „Правиш да никне трева за добитъка, и билки за потреба на човека“. Сред най-популярните корици на сп. „Ролинг Стоун“ е тази с развятата коса на Боб Марли, скриваща част от логото на изданието, така че да се чете „roll one“ (свий си един).
Мисля си, че да ревеш с пълно гърло за „The green green grass of home“ е доста съмнително, като се има предвид, че в големия ти роден град не расте конвенционална трева. Именно – или въпреки това, на нас ни става едно такова леко, леко.
Абе, става ни реге. В потвърждение на думите на Боб:
„My music will go on forever… Maybe it’s a fool say that, but when me know facts me can say facts“. „Emancipate yourselves from mental slavery; None but ourselves can free our minds“.
Тоест, дилърите да си ходят.
Можем да си литнем и сами!
Малко от Боб Марли в класациите:
„No Woman No Cry“, „Buffalo Soldier“, „Is This Love“, „Them Belly Full“, „Bad Card“, „Wake Up And Live“, „War/No More Trouble“, „Heathen“, „Waiting In Vain“, „Get Up Stand Up“, „Sun Is Shining“, „Pimpas Paradise“, „One Drop“, „Huligans“, „Simmer Down“, „So Much Trouble In The World“, „Forever Lovin Jah“, „Feel Аlright“, „Kinky Reggae“, „Zimbabwe“ и „Exоdus“.
Боб Марли – любопитно петолиние:
Албумът „Survival“ (1979) с парчетата „Zimbabwe“, „Africa Unite“, „Wake Up Аnd Live“ и едноименното са политически коментар върху проблемите на Африка, с която музикантът започва да се чувства все по-свързан. Воден от идеята за пан-африканизъм и независимост на африканските държави, той изразява подкрепа за борбата срещу апартейда в Южна Африка по време на фестивала Amandla в Бостън. Изнася два концерта в новоосвободилата се Зимбабве през 1980.
Класиката на Стиви Уондър „Master Blaster“ от албума „Hotter Than July“ (1980) е посветена на Боб Марли.
„No Woman, No Cry“ става фонд на ямайската кухня за вечни времена. Доказателство за щедростта на Боб Марли е фактът, че той предоставя правата за може би най-известната си песен на собственика на ямайската социална кухня. Авторските и лицензионни възнаграждения се превръщат във финансова издръжка за вечни времена, защото парчето е преиздавано в различни варианти десетки пъти.
Боб Марли дава тласък на соловата кариерата на Ерик Клептън. Бавната ръка интерпретира „I Shot The Sheriff“ (от тавата „Burnin“) в албума си „461 Ocean Boulevard“. Версията на Слоухенд става № 1 в американската класация и достига до 9-та позиция в британския чарт. Кавърът е първият хит No 1 на Клептън. Неговият успех допринася за представянето и на самия Боб Марли пред по-широка международна публика.
През 1999 компилацията „Chant Down Babylon“, инициирана от сина на Боб – Стивън Марли, събира група от съвременни музиканти, чието творчество е повлияно от Краля на регето. Албумът съчета оригиналните вокали на Боб с гласовете на актуални изпълнители, като придаде ново звучене на оригиналните мелодии, правейки ги по-достъпни за поколението, незапознато с творчеството на скъпия покойник. „Chant Down Babylon“ е първата по рода си смесица между трибют проект и запис с посмъртни дуети. Сред тях са суперсполучливите „Turn Your Lights Down Low“ със „снаха“ му Лорин Хил (екс-Фюджийс, която роди на сина му Рон пет деца, макар и без брак), и Крейзи Боун („Rebel Music“).
Боб Марли – още малко факти:
Ямайското правителство полага довършителни щрихи на нова почит към Боб Марли с издаването на ограничени серии пощенски марки с лика му. Всяка от тях представлява негова миниатюрна цветна снимка на фона на партитури от най-известните му композиции: „Exodus“ краси марка от 2 цента, „Coming In From The Cold“ е сложена върху марка от 15 цента, „Could You Be Loved“ се мъдри на 3-доларовата, а марката на стойност 5,25 цента е замислен портрет на Марли с въглен, обграден от скици на 10 от обложките в каталога на „Айлънд“.
Посмъртно в Ямайка е кръстено летище на негово име, обявен е за почетен посланик на Ямайка в САЩ, от ООН му издигат паметник, екипът на списание „Тайм“ избира „Exodus“ за албум на 20-и век, а от BBC обявяват „One Love“ за песен на хилядолетието.
През 2004 г. пренасят Марли в Етиопия. Тялото на реге гуруто, погребано преди повече от 20 години, бе ексхумирано от гробището в Ямайка и препогребано в Етиопия, наречена от него „място на духовен покой“. Северноафриканската страна се смята за родина на растафарианството. Церемонията е планирана от съпругата му – кубинката Рита, беквокалистка в бандата Уейлърс, за която Боб се жени през 1966, заедно с етиопското правителство и местните религиозни власти. Събитието е в рамките на честванията Africa Unite, посветени на 60-ата годишнина от рождението на Марли и кръстени на негова песен. На самия му рожден ден пък неговото семейство и музикантите от групата му, заедно с Куинси Джоунс, Хари Белафонте и Юсу Н’Дур изнесоха концерт в столицата на Етиопия – Адис Абеба. Приходите отидоха в полза на бедни етиопски семейства.
В град Кох Липе (Тайланд) Боб дава начало на тридневен културен фестивал. В Нова Зеландия рожденият му ден е обвързан с празненствата в чест на мирния договор между местното маорско население и европейските заселници. В Сърбия през 2008 г. е открит единственият до момента паметник на Марли в Европа. „Боб Марли – борец за свобода, въоръжен с китара“, гласи надписът върху него.
Боб Марли като сладкиш:
През 2014-та на 6 февруари, когато кралят на регето щеше да празнува 69-тия си рожден ден, на официалната му Фейсбук страница, радваща се на над 55 милиона фенове по цял свят, се появи пост от сина му – Роан Марли, който бе харесан за 24 часа от близо 350 000 души в социалната мрежа. Снимката, прикачена към посланието – триетажна торта в традиционните раста цветове – зелено, жълто, червено, увенчана с лика на Марли и надпис „One Love. Happy Birthday, Bob!“, всъщност бе създадена от българските реге лъвове Zionlionz Soundsystem по повод празнуването на рождения ден на Марли в България през 2010-а. За създаването на този образ двама от дизайнерите и селектори на популярната организация – Dancing Lion и FreakKita, направиха и заснеха съвсем истинска торта, на която горят седем истински свещи. Вижте клип с „мейкинга“ на тортата, чийто образ обиколи земното кълбо:
Някои от музикантите, нареждащи Боб на първо място сред любимите им солови изпълнители:
Джейсън Нюстед (екс-Металика, екс-Войвод, Чопхаус Бенд), Саймън Ратклиф (Бейсмънт Джакс), Кортни Пайн (Джаз Уориърс), Джон Брукс (Шарлатанс), Маркос Кюриъл – китарист на неометъл корифеите Пи Оу Ди (нищо че един американски християнски уебсайт заклейми квартета за „изопачаване на Христовото учение с лъжливата религия Растафари“), Ману Чао, Джеру Да Дамиджа и Шифти Шелшок (Крейзи Таун), който предложи „Jammin“ за национален хим на САЩ.
Боб Марли е неизменно в Топ 10 на мъртвите милионери с приходи от 10 млн. на година.
За десерт: „Издислав“ (не се подсмихвай):
Да ме прощават Дейвид Ковърдейл и Фики, но парчето „Is This Love“ набра популярност, представено от Боб Марли и Уейлърс под това име в тавата „Kaya“ (1978), тоест – 9 години преди Уайстнейк да отправят своята импресия по темата. Клипът към оригинала е заснет в Лондон, където Боб живее по това време. Повечето кадри са направени в „Кескиди“ – първия център за изкуства на чернокожата общност. Във видеото своя дебют пред камерата прави Наоми Кембъл – бъдещият супермодел, която е на 7-годишна възраст тогава. Прекрасният вариант по „Is This Love“ на британската певица, композиторка и китаристка Колин Бейли Рей (Corinne Bailey Rae) (родена Корин Бейли Жаклин) отвоюва „Грами“ в категорията за най-добро ар-ен-би изпълнение на 54-ата церемония по раздаването на престижните музикални награди през 2010-а.
