Колко мисли за своето бъдеще една държава, си личи по грижата й за културата. Колко мисли за настоящето, се вижда по отношението й спрямо здравеопазването. Германия, една от старите демокрации в Европа винаги е била с няколко хода напред в социалната сфера. Обгрижването на болните е държавен приоритет, понякога стигащ и до по-пикантни и революционни решения.
Говорителката на опозиционната партия „Зелени“ Елизабет Шарфенберг заяви неотдавна пред в. „Велт ам зонтаг“, че властите би трябвало да разгледат възможността за финансиране на „сексуален асистент“ за хора, които не могат сами да се грижат за себе си. Идеята вече работела успешно в Холандия. При нея кандидатите трябва да докажат, че имат нужда от медицински грижи, като в същото време не разполагат с достатъчно средства за заплащане на секс услуги.
Докато в Западна Европа се чудят как да облекчат състоянието на болните, в България се случва точно обратното. Преди няколко дни стана ясно, че Здравната каса няма да плаща за лечение на хепатит C, ако прецени, че пациентът няма да живее дълго. Новите правила за лечение на заболяването бяха утвърдени от Надзорния съвет на НЗОК и влизат в сила от 16 януари. След оповестяването им на нож скочиха както хора от лекарското съсловие, така и пациентите. Станахме свидетели на поредното безумие в българското здравеопазване.
Чрез въведените критерии касата се превръща в лекуващ орган. По този начин животът на болните отива директно в ръцете на чиновниците. Хора зад бюра ще преценяват колко е продължителността на живота ни и дали е рентабилно да бъдем лекувани, понеже скоро има изглед да умрем. И ако тези правила не ги наречем явен геноцид, не знам какво друго биха могли да бъдат. От НЗОК обясняват, че промените са необходими, защото става въпрос за скъпо струващо лечение и то трябва да се предписва на хора, на които наистина ще помогне.
Правото на живот е свещено и никой не може да решава кой ще живее и кой не, най-малко чиновниците от здравната каса. Натъкваме се на абсурд, на който дори авторът на „Параграф 22“ Джоузеф Хелър би завидял. Лекарят може да предпише терапия на болния, но касата да извади икономически доводи, с които да не разреши това лечение. Според проф. Крум Кацанов в България няма точни епидемиологични данни за числеността на болните от хепатит С. Предполагаемият им брой е 110 000 инфектирани, а 9 от 10 не знаят, че са заразени. Над 10 млн. лв. струва лечението на година за 539-те българи, доказано болни от хепатит С.
Ето как здравната каса с един замах решава съдбата им – приема си нови правила за лечение и решава кой ще живее и кой не. Спестените пари са бонус. Но парите, „икономисани“ от човешки животи, излизат солено, уважаеми чиновници. Защото утре някой от вас може да се окаже болен от хепатит С. Тогава кой ще реши дали той ще живее или не?
