Погледни новините от първите дни на 2017-а. Точно така: имаме нов термин, въведен от редица медии – снегокалипсис. Имаме и ми(с)тична лютеница с опиати. Които не били опиати. Месец март е далече, но каква по-ясна визуализация за предстоящото – една прекрасна имагинерна мартеница. Дали за здраве обаче?
След 2016-а, която мина под знака на немалко напуснали ни завинаги знаменитости от всякакви сфери на изкуството, няма как да не се запитаме: доколко медиите имат власт над информацията? Научихме за лютеницата от медиите. И за снежния апокалипсис (защото реално сняг имаше и има, но нищо армагедонско не се е случило). Ако се замислиш, научаваш за всичко през посредник, медиатор, медия. Спокойно, няма да коментираме всякакви теории на конспирациите – става дума за достигане на новините и анализа им до теб.
Медиите, разбира се, филтрират. Възпитателната функция, поне в настоящия им вид, почти е изчезнала. Те искат рейтинг, импресии, продадени бройки, а това води до рекламодатели и съответно пари в джобовете на собствениците. Моделиране на социална среда с прецизен подбор на информация и нейните девиации в уродливо подобие на новинарски поток. „Така казаха по телевизора“, продължават да повтарят като мантра хиляди възрастни хора, които вярват на всичко, щом го „пише във вестника“.
И като следствие от тази съвсем не фина манипулация същите тези гласуват уж за по-малкото зло, а всъщност все пак за зло. Спират да си купуват лютеница. Не излизат от домовете си, защото едва ли не идва краят на света. Подранилата мартеница е техният Биг Брадър – персонално огромно Оруелско око, което не само ги наблюдава, а и ги насочва какво да мислят.
Чувам гласовете им: „Добре, и така да е – как да се спасим от това?“. Отговорът е прост, но действието за решаване на проблема – съвсем не. Създаването на собствен информационен филтър е единственият изход. За целта се изискват опит, умения, принципа проба-грешка, дискутиране с хора, на които да имаш доверие, и не на последно място ясен усет.
Всеки греши, разбира се. Безгрешен е само Големият брат. Но решава какво да видят и другите. Той знае за непочистените тротоари, но обяснява, че са взети мерки. Наясно е със заледените улички в междублоковите пространства, а все пак не съобщава за десетките (вероятно стотици) малки автомобилни инцидентни. Запознат е и със заледените участъци и множество контузени хора, но неглижира и този проблем. Схващаш картинката.
И за да се превърне от бърз ескиз в постмодернистичен пейзаж, нека си припомним един от постулатите на Рене Декарт: „Съмнявай се във всичко!“. А, да – и enjoy the ride през това време, не се знае кой ден ще е последен.
