Акуа Нару – надникнете в съзнанието на един поет, историк и музикант.
За всички онези, които чакат хип-хопа… Тя е тук.
Така започва първият й сингъл от дебютния студиен албум The Journey Aflame (2011), който излезе през ноември 2010 г. На единайсто число същия месец, но шест години по-късно, Акуа Нару най-накрая донася хип-хопа със себе си и в България като част от европейското й турне по повод втория студиен албум The Miner’s Canary (2015). Нейното посещение беше радостна изненада за всички любители на поезията, рапа, хип-хопа, Ар енд Би, соул, джаз и блус музиката. И всъщност това е отличителният белег на Акуа Нару – да преплита в едно цяло всички тези стилове и то по толкова естествен начин, че човек трябва да спре и да се концентрира, за да има някакъв шанс да разбере дори частица от това, което слуша.
Концертът
Естествено, всички билети в „София Лайв Клуб“ бяха разпродадени. Колко пъти в скромната ни България идва талант от толкова висок калибър?! Вълнението беше осезаемо още от първата крачка в клуба. Дори част от публиката беше седнала на дансинга с цел да не пропусне нещо и в готовност да рипне на крака за секунда, стига само нещо да мръдне на сцената. Както и се случи.
Пръв се качи барабанистът с няколко ароматни китайски пръчици в ръка, които ергономично разположи около себе си, след като направи няколко обиколки около сцената. Последваха го още четирима мъже, един по един, без пръчици, които почти веднага си намериха позициите на сцената, и почнаха да свирят. Първо жасмин, после барабани, бас, китара, саксофон и пиано почнаха да галят сетивата ни. Само гласът липсваше. Но и до ден днешен не съм сигурен кое се появи първо: Акуа Нару или истеричните крясъци на публиката. Помня само, че преживяването свърши също толкова внезапно, колкото започна, защото тя изведнъж слезе от сцената на фона на бурни аплодисменти, мина покрай мен (на бара) и излезе от главния вход, най-вероятно за да се разхлади.
Талантът
Акуа Нару е родена в сряда в Ню Хейвън, Кънектикът, където още от малка е имала нещастието неведнъж да се сблъсква с преобладаващия расизъм, който безизходно е вкоренен и досега в американското общество. През тийнейджърските си години Акуа Нару попада на творбите на Анджела Дейвис и Малкълм Екс за защита на правата на афро-американските граждани. Тогава започва чрез поезия да изразява личните си възгледи за съвременното общество. По същото време взема участие в репертоарен театър, където развива поведението си на сцената, както и уменията си като текстописец и певица. Тогава за пръв път намира достъп до оборудвано звукозаписно студио.
Зарязва Кънектикът и отива в Ню Джърси, за да следва в университета „Рутгерс“. А по-късно в Пенсилванския университет, основан от Бенджамин Франклин, тя развива хобито си като аналогов фотограф. Какво точно е следвала тези години, само Акуа Нару си знае. Тази част от личния й живот все още не е в интернет, както и значението на думата „naru“.
След университета напуска слънчевата Филаделфия и отива за две години в Чънду, град в централен Китай, а след това се мести в Кьолн, Германия, където и до ден днешен отсяда, ако не е на турне в чужбина. Там среща продуцентския състав DIGFLO, с който създава дебютния си албум. Още оттогава Акуа Нару започва да жъне успехи с проницателните и честните си лирики, които в комбинация с многообразния хип-хоп на DIGFLO я изстрелват в световната сцена, откъдето никой все още не може да я свали.
Надяваме се скоро да й вземем интервю и от Африка, където обмисля в близко бъдеще да се премести и да заживее постоянно там. Дотогава търпеливо ще очакваме следващия ход на светския поет, историк и музикант – Акуа Нару, докато тихомълком се надяваме, че на път за Африка ще реши да ни посети поне още веднъж.
Снимки: Анастас Търпанов
