Ох, не знам какво да ви кажа, скъпи съотечественици.
Бях с прекрасни хора пред прекрасната катедрала и видях много усмихнати, благи, смирени и красиви лица.
Видях и тумба цигани, които се веселяха пред нас като на концерт на Азис, както и група тийнейджъри от крайните квартали, които през цялото време псуваха и обсъждаха колите на президента, самотно и непростосмъртно паркирани (разбира се) в центъра на множеството.
Но това са нормални неща, ще каже някой, и аз на драго сърце ще се съглася. Атмосферата беше красива, мека, ненатрапчиво тържествена и мила.
Процесия от свещеници внесе огъня в храма, хората се усмихваха, а на стълбите незнайно защо стоящите гвардейци гордо държаха пушки с щикове, забодени в нощното небе.
В следващия миг настана суматоха. От храма взеха да излитат оператори и фотографи, заразгъваха се ролки с кабели и се запренасяха джаджи, а отвъд оградите(?) за момент се почувствах като че натрапено зяпам през дувара в двора на съседа, който е зает с някакви много важни само за него си неща.
От храма започнаха да излизат и свещеници, до които (разбира се, с охрана, нищо че е вътре в оградения периметър) Президентът, след който излетя забързано суетно множество от скъпо костюмирани и очевидно изключително важни персони, след които и хорът.
Излезе и бивш служебен транспортен министър, който по едно време беше решил да става монах, съпроводен от девойка с много къса рокля с голи рамене, много дълги крака и изумителни способности да издържа на студ.
Излезе и Йордан Цонев, знаете го, от ДПС, който започна да раздава от огъня на миряните, стърчащи зад металните ограждения. Милосърдие и споделяне, уважаеми сънародници, и то не само на думи.
Тук обаче оттатък отсрещните огради започнаха да прииждат гвардейци, носещи туби, тромбони, цугтромбони и голям тъпан с българското знаме на него.
В този момент в мен за пръв път се прокрадна сянка на съмнение, че ни чака нещо нечувано и невиждано досега.
След няколко секунди очакването ми се оправда.
Високо в небето излетяха свирукащи снаряди и по средата на песнопенията и молитвите в небето избухна грозна и постна, но пък изключително шумна заря, която ни озари с тътена и простотията си и остави безмълвни всички около мен, с изключение на веселящите се цигани и няколко от тийнейджърите.
Още недочакали края на вихрещата се в небето простотия, гвардейците думнаха тъпана и засвириха марш, който с всичките си тромбони, цугтромбони, чинели и тимпани и каквото още там създаде невъобразим шум и придаде на площада атмосфера на внезапна заря-проверка.
Идваше ми да козирувам, но шокът и шумът от съчетанието на взривяващите се снаряди и тъпана с българското знаме силно ограничиха рефлексите и блокираха сетивата ми.
„Сега следва Дунавско хоро, а след него концерт на Планета Пайнер“ казах си, но, първо, от оградите и лимузините на президента нямаше да има къде да го разгърнем, и, второ, след две-минутния марш гвардейците замлъкнаха.
С известно недоумение свещениците продължиха службата от платформата, специално издигната с гръб към миряните и с лице към входа на храма, а хората след оттръскването от шока на представлението „Звук и светлина“ започнаха леко да се разотиват.
Може би някои от миряните са дочакали вдигането на оградите и тръгването на полицията и НСО, не знам.
Може би зарята е имала дълбок замисъл, освен да заглуши тъпана и цугтромбона на гвардейците, не знам.
Може би аз и всички около мен не разбираме и сме дълбоко грешни за възмущението си от трещящия в небето барут.
Не знам.
Знам че пред чалготека „Ревю“ беше пълно с пазени от хора със слушалки в ушите скъпи нови коли, че на входа хората едва влизаха, и че със сигурност тази вечер са продали много салфетки.
Светли празници!
Автор: Георги Харизанов
