Nouvelle vague, New Wave, Bossa Nova
Н
овата вълна може да бъде колкото свързана с френското кино от края на 50-те, толкова и с бразилското музикално течение, заляло света по същото време. На границата между двете хилядолетия едноименна френска група се заиграваше и с ню уейва, и с босата, смесвайки ги в нещо като джаз. Преди по-малко от 2 години един френски пианист – Стефан Кереки заедно с друг наш любимец, саксофониста Емил Паризиен, събраха в албум произведения, влезли като саундтрак в най-известните филми на френската нова вълна, повлияла впоследствие и на чехословашката такава (едва ли е съвпадение сътрудничеството на Милош Форман в първите му филми с чешкия джазмен Иржи Шлитр, чийто клип е отвсякъде „джаз на абсурда“).
И съвсем скоро, отново във Франция излезе двойната компилация Nouvelle Vague, включваща и едноименната песен на Ришар Антони от началото на 60-те, кавър на Three cool cats. Тъй като в нея липсват основни теми като тези на Модърн Джаз Куортът към филма на Роже Вадим Sait-on jamais?, както и на Марсиал Солал към Deux Hommes dans Manhattan на Жан-Пиер Мелвил, без колебание ги добавям към плейлиста. Позволявам си да вкарам и по-нови версии на La chanson de Maxence от Les demoiselles de Rochefort.
Откъде идва тази синхронност на явленията? Със сигурност не е от американското кино, доста чуждо на чернокожите джазмени. Да не говорим, че по това време е треската по рокендрола и форматирането на младежта е в пълен ход от момента, в който консумеризмът заменя бунтарството. Париж е едно от местата, където творци като Майлз Дейвис намират адекватно отношение и уважение – достатъчно е само да си спомним възхитата на Борис Виан и любовта на Жюлиет Греко и никак да не ни учудва как приема предложението на Луи Мал да композира и изсвири музиката към Ascenseur Pour L’echafaud. Записът е в една нощ в студиото на радио TSF докато нон-стоп текат кадри от филма. Особеният звук идва както от рядко използвана сурдина, така и от парченце кожа от устната на Майлз, полепнала върху мундщука без той да го забележи. Със сигурност албумът е не по-малко известен от филма, като в случая имаме по-скоро създаване на атмосфери както по времето на нямото кино. Да не забравяме, че това е Майлз малко преди възхода в кариерата му две години по-късно с Kind of Blue.
В същността си френската нова вълна използва джаз-идиома в пространствено-времевите му измерения: свобода и импровизация, но не само. Успоредно с бопа на ход е и т.н. „трето течение“, където джазът е написан в духа на европейската музика – откриваме го и при Солал, и при Модърн Джаз Куортът в музиките им към филмите на Мал и Вадим.
Голяма част от парчетата в компилацията са френски по дух и смислен текст, да не говорим, че в повечето случаи са изпълнявани от актьорския състав на филма. Не липсват и кавъри като заглавната на Коустърс (изпълнявана и от ранните Бийтълс), нито версията на босановата Chega de saudade, изпята от Жаклин Боайе, която като малка е имала за мащеха Едит Пиаф. И още една – авторска – боса от малката плоча Саша Боса от 1962-а в компанията на два други негови кавъра по Жобим.
Към края на плейлиста преоткриваме някои от същите теми (A Bout De Souffle, Ascenseur Pour L’echafaud, Les 400 coups) в изпълненията на квартета на Кереки (най-добър френски джаз-албум за 2015-а).
А защо ги няма франсетата Нувел Ваг и боса-версиите им по Master and Servant или Sweet Dreams ли? Те са друга тема.
