Заглавието на двойния албум Music That Inspired Buena Vista Social Club е колкото подвеждащо (като всеки маркетинг), толкова и съдържащо известна истина (като всяка реклама). Или обратното. Освен изпълнения на някои от най-известните членове на групата преди срещата им с Рай Кудър и Вим Вендерс, са включени и класики на отдавна напуснали „Острова на свободата“ творци, достигнали зенита на славата си независимо и от Кудър, и от Вендерс. Спорно е какво (освен Тропикана) свързва естетиката на болерос и Мамбо No5 например.
Свързва ги Дуенде. Когато срещнах на един МИДЕМ в края на 90-те Тито Пуенте и Селия Крус, Куба почти отсъстваше от разговора ни. Те бяха перфектните ентертейнъри, лейбълът им RMM щедро захрани тогавашните ми плейлисти с компилации, трибюти и звучащите често и тук техни „тропически“ аранжименти на Бийтълс. Така че донякъде е прав един критик в „Ел Паис“ по повод концерта на Ролинг Стоунс в Хавана, че това е прекрасен рекламен трик за бандата и чужденците, които ще открият Куба покрай безплатния им концерт, но в душата си местното население винаги е било от страната на Fab Four, покрай вечната Омара, разбира се.
На границата между двете хилядолетия имах късмета да се срещна с живите още съставки на вече разпарчетосаната „супер-група“ с обща възраст, наближаваща 1000 години. Обещал съм си, че от уважение към сенките им няма никога да пускам документалните записи в гримьорната (караваната) на Рубен Гонсалес, който бе внасян и изнасян за откриването и закриването на шоуто и останалите чакаха първите му акорди, за да разберат какво трябва да свирят.
Не искам да влизам в подробности как на няколкостотин километра от срещата ни (беше в Ла Рошел) един преминал 90-те Компай Сегундо ме питаше дали българските момичета плачат като си тръгваш от тях (това беше във Витория-Гастеиц). Реших, че класиката му Es mejor vivir asi, (locamente enamorado) е достойна поанта за кариера като неговата, превърнала Chan Chan в международен химн на по-добрата Куба. Затова е и този плейлист, с който отново ще се влюбите в мита за читалището с хубавата гледка. В неговият финал – малко изненадващо и за самия мен, най-новата – наистина заслужаваща си – версия на Chan Chan от току-що излезлия албум на кубинския пианист Алфредо Родригес (интегрално първо слушане – тук!) A за испаноговорящите (и не само) – един фоторепортаж от едноименния квартал в Хавана.
