Тук виждаме cantaor-а Хуанито Валдерама заедно с cantautor-а Жоан-Мануел Серат. Всеки показва, че може да влезе в кожата на другия, а заедно – под кожата на всички. Събрани по повод стогодишнината на Хуанито от сина му Хуан, звезди, надхвърлили жанровете фламенко, джаз и авторска песен, правят като свои вечните творения на дребния човечец с характерното сомбреро и още по-характерното „малко“ голямо гласче. Изненадата ми бе пълна, когато не познах автора във виртуалния дует на една от най-популярните песни на Серат, с която почва и албумът, и съответно плейлистът ни.
Някои от участниците са пели с Валдерама, който ни напуска преди 11 години, повечето от тях си го спомнят като гласа от радиото, нa трети родителите са казвали, че ако ще пеят, да се опитат да е като него. Имена като Ана Белен говорят на всички редовни слушатели на стрийма Дуенде, но и за тях ще са изненадващи някои дуети, като например Естрея Моренте–Давид Пеня Дорантес или Силвия Перес Крус-Пепе Абичуела.
Хуан (на клипа горе) – синът на Хуанито, също cantaor, но и журналист, доказва че коплата, написана още преди раждането му, може да има съвсем различна звучност без ни най-малко да си губи силата. Всички артисти се събират във финалната „Емигрантът“, написана в средата на миналия век, когато Америките са били Обетованата земя на част от младото поколение, напуснало родината си по видими за времето си причини. Заслужава си да си спомним за непреходния й текст и днес, когато не е трудно да открием сходства с нещата около нас.
