В края на 90-те още ходех на „Франкофоли″ в „Ла Рошел″ и френската промоуторка на „Пинк Мартини″ ме покани малко изненадващо на вечеря с изгряващите звезди. Учудих се, че не е с един от другите й питомци, въвел ме наскоро в тайните на чалапартата и другите особености на баската музика, но приех с удоволствие да споделя планината от морски вкусотии. За голямо мое учудване никой от на пръв поглед симпатичните изпълнители на световния вече хит Sympathique не само че не вдяваше и дума на различните езици, на които изпълниха програмата си, но и нямаше и най-малкото намерение да навлезе в нещо по-дълбоко от що-годе приличното произношение. Впоследствие разбрах, че промоуторката всъщност е разчитала на мен за допълнителна интернационална анимация на вечерята. Бях забравил този епизод докато не прочетох обяснението за включването на хита от тийнейджърските ми години Fernando в албума им, излязъл в поредния диск на групата, признавам – привлекъл ме със заглавието на джаз стандарта от 30-те Dream a little dream.
Поредното розово мартини този път е в компанията на млада американска вокална формация, преки наследници на избягалите от нацистите австрийски певци Фон Трапс. Песнички на ийдиш, японски танга, две филмови мелодии от времето на предците им също са част от лесносмилаемото меню с неизбежен gimmick-привкус. А защо са включили Fernando (забързан аранжимент под ритъма на батукада)? Защото били намерили оригинала на шведски и това бил най-трудният език за пеене.
В интерес на справедливостта, песента ще бъде включена еднократно в стрийм Дуенде и може би ще сложи начало на рубрика gimmick или duende – изберете сами!
*gim·mick (Merriam-Webster dictionary)
noun gi-mik: a method or trick that is used to get people“s attention or to sell something
