В представата на старите българи гръмотевицата се свързва с един от покровителите в природата – змея, важен митологичен образ. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град и се предвожда от хала, змейовете на нивите влизат в бой с нея – от огъня се получава светкавицата, а от камъните, които хвърлят – гръмотевицата. Змейовете притежават всички човешки черти. В народните песни се среща и мотивът за превръщането на човека в змия – това става чрез магия и различни змейски треви. Споменът за змейовете и змеиците и за техните залюбвания в моми и момци се пази много живо в нашите народни песни.
Александър Заралиев