Може ли обикновеният европейски гражданин – например българин – да влияе някак на голямата европейска политика? Краткият отговор е – може.
В очите на много европейци Еврокомисията (ЕК), Европейският парламент (ЕП) и другите европейски институции са обикновени еврократи – далеч от обикновените граждани и дейността им е обвита в мъгла.
За да предотврати точно това, Договорът от Лисабон въведе през 2012 г. едно средство за пряка демокрация, наречено Европейска гражданска инициатива (ECI).
Европейската гражданска инициатива позволява на един милион граждани на ЕС да участват пряко в разработването на политиките на Съюза, като призоват Европейската комисия да направи законодателно предложение. На практика каквато и политика да води ЕК, ако едно предложение или инциатива на гражданите събере в определен срок над един милион гласа/подписа общо на граждани от всички страни-членки, и е в правомощията на Еврокомисията, то влиза в дневния й ред.
През последните три години около шест милиона европейци подкрепиха европейски граждански инициативи и дадоха своя глас, за да привлекат пряко вниманието на създателите на политики на европейско равнище към важни каузи.
Фактът, че две такива инициативи успяха да преминат целия жизнен цикъл, потвърждава, че този инструмент работи. В наскоро публикуван доклад (PDF, на англ. език) на ЕК обаче се признава, че процесът може да бъде допълнително подобрен, и се набелязват редица въпроси за по-нататъшно обсъждане със заинтересованите страни и институциите.
В доклада се посочва, че през последните три години са получени 51 искания за стартиране на инициатива. От тях 31 искания попадат в области от компетентността на Комисията и са регистрирани; до този момент 3 инициативи са достигнали прага от един милион подписа; 12 инициативи са достигнали края на периода за събиране на подкрепа, без да достигнат прага; за 3 инициативи все още се събират изявления за подкрепа; други 10 са оттеглени от организаторите.
Изявления за подкрепа (подписи) на различните инициативи бяха получени от граждани във всичките 28 държави-членки на ЕС. Има случаи обаче, при които някои граждани не могат да подкрепят инициативи поради различия в изискванията на държавите-членки. ЕК предприе обсъждане със съответните държави, за да намери решение на тези въпроси, и прие допълнителни мерки, които да улесни това.
Трудно за организаторите на инициативи се оказва и създаването на системи за събиране на подписи онлайн, като в някои случаи това се отразява и върху времето, с което те разполагат за събиране на изявления за подкрепа. Комисията предложи на организаторите да хоства временно тези системи на своите сървъри и наскоро възложи проучване на въздействието на информационните и комуникационните технологии във връзка с европейските граждански инициативи, за да намери трайно решение на това предизвикателство.
Твърде рано е да се оцени дългосрочното влияние на Европейската гражданска инициатива върху европейските институции и законодателния процес, посочва докладът на ЕК. Засега е факт, че тя работи.
