Гриза морков сутринта и си слушкам радио. Говорят за филмови награди, за изкуство. Оскари, москари, глобуси, лампиони. Слушам и морковът все повече ми се услажда. Плюят нов американски филм. Тююю, вашата кожа! Европейско кино обичам аз, европейски стил. Гръцки митове и легенди. Американците ги лапкат като царевични пръчици.
„Легендата за Херкулес” не ставал. Зад океана не знаели Кун, ама не им и трябвало, защото били по ефектите. Преживям сладостно. А после се задавих. Водещата с апломб: Хера се опитва да убие Херкулес, но майка му го защитила, като го топнала в реката за сила, обаче нали го държала за крака, та останал смъртен. Алоууу, какво стана с Ахилесовата пета?! Защо така с Омир и му взехте на Ахил петичката?! Ахил го простреляха в петата, Херкулес удуши змиите, подържа Земята и изчисти обора.
Хвърлих моркова възмутен и огорчен. Патриот съм, ама и вие…