Ирландците имат навика да иронизират своите привързаности, особено към алкохола, и ето за какво се разказва в шеговитата балада Finnegan′s Wake („Бдение над Финеган“) от средата на ХІХ век, изпълнявана с успех в местните локали: Тим Финеган е помощник-зидар, който по рождение е привързан към алкохола. Един ден си пийва повечко уиски, пада от стълбата и си чупи главата. Опечалените му приятели застават на бдение над тялото му, мислейки го за мъртъв. И както се опечаляват, си сипват по едно, после още, разгорещяват се и в блъсканицата разливат уиски върху него. Тим се събужда, връща се към живота и се присъединява към компанията на приятелите си…
И така, уискито става причина както за падането на Тим Финеган, така и за неговото възкресение и това не е случайно, защото знаете, че самото наименование „уиски“ (whiskey) произлиза от ирландската фраза uisce beatha, означаваща „жива вода“.
Песента Finnegan′s Wake става обаче истински популярна едва след като се появява последният роман на писателя Джеймс Джойс през 1939 г. с почти същото заглавие — „Бдение над Финеган“ (Finnegan′s Wake), в който комичното възкресение на Тим Финеган се използва като символ на вечния кръговрат на живота. Така както уискито причинява в баладата смъртта и възкресението на Тим, така думата wake въплъщава едновременно изпращането в преддверието на смъртта (бдението) и пробуждането от сън. Малката разлика в заглавията на английски пък подсказва намерението на Джойс да разпростре наблюденията от частния случай с Тим върху неопределено множество финегани, тоест върху цялото общество, което пада, пробужда се и сетне се възправя.
Не са много литературните произведения със славата на трудно четими и сред тях заслужено е „Бдение над Финеган“. Джойс работи цели 17 години над това произведение, по време на престоя си в Париж, и то е написано с твърде особен език; като поток на съзнанието, изпълнено е с игрословици, неологизми (там например за първи път се появява думата „кварк“), свободни асоциации и термини от 80 езици, и общо взето, малцина са тези, които са го прочели докрай.
Сред тях се оказват музикантите от германската група за електронна музика Tangerine Dream, а ние знаем, че те имат пиетет към литературата — представяхме възприятието им за Уилям Блейк и Данте Алигери преди време. И така, те се нагърбват да представят своя интерпретация на Finnegan′s Wake, а ето какво пише Едгар Фроз: „Ние се чудехме каква ли ще бъде нашата версия на тази книга. Аз искрено вярвам, че музиката, поради своя абстрактен характер, може да се разбере от всички хора на планетата. И затова няма какво да се обяснява, да се води спор, или да се крие. Това е нещо като купа от звуци, поставена по средата на масата — вземате си един плод и или го ядете, или го хвърляте после пробвате друг — във всички случаи това е вашият избор на Джойс“.
Албума Finnegan′s Wake или „Бдението над Финеган“, ще чуем в предаването „Картини от една изложба“ на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 28 декември, след новините от 21.00 h.
