Имаше и много успехи, и много падения през последните 20 години. Както лични, така и колективни. Викахме по площадите, после празнувахме победите, децата ни пораснаха, страхувахме се, смяхме се, бяхме щастливи, понякога плакахме. Научихме се да сме сдържани, след това – да изразяваме емоциите си. Накрая – да ги вербализираме. Планирахме и отлагахме плановете си. Някои планове си бяха чиста илюзия и бързо бяха изоставени, а други се промениха в движение. Напуснахме България и пак се върнахме. Устоявахме рока срещу попфолка. После времето с помощта на МТV и интернет решиха спора в RnB посока. Градихме семейство, приятелства, кариера. Някои съградихме, а други разградихме. Щяхме да… бяхме готови за… през последните 20 години… Срещнахме се с хора, които ценим, с хора които ни ценят и с такива, които – не дотам. Анализирахме причините за успехите и замитахме под килима „другото”, без да задълбаваме в подробностите, макар че грешките са далеч по-добър учител от начинанията, с които се гордеем. Но на кое всъщност се дължи успехът и на какво издънката, и как един по принцип добър замисъл се сгромолясва като пясъчна кула. А ако се учим повече от грешките си, защо повече се радваме на успехите. Нима не искаме да се учим?!
Както някои казват – дяволът е в детайлите. И последните две десетилетия вероятно потвърждават това. Онези малки брънки, които пренебрегваме, на които лепваме етикета „това не е важно“ обикновено объркват плавния и безпроблемен ход на плановете ни. На практика – дънят ни нещата, които игнорираме системно или случайно. Няма нищо по-важно от неочакваната ситуация и незначителната грешка, защото те са извън полезрението ни, извън тесния хоризонт на възможните сценарии. Един и същ проект може да е и добър, и лош – зависи от декора и иронията на събитията.
20 години по-късно пак сме в началото. Добре, че още можем да се учим. Децата ни се смеят, а ние ги упрекваме. Най-сигурна е относителността, а големите електронни джаджи отново са на мода, но вече с вграден тунер и интернет телевизия.
Нещата се повтарят, понякога. Не е задължително. Но винаги е различно.
