Странен плод на джаза е Били Холидей, чиято сто годишнина отбелязваме на 7 април. Дамата, която пее блуз. Която гони мъжа до себе си с „млъквай и не се обяснявай“ след среднощното му прибиране – сетете се откъде. Която пред бели в кафене в Ню Йорк импровизира върху текста на един учител, видял как се поклащат по дърветата току-що обесени роби. Годината е 1939. Всичко това стават песни, заради които джазът е признат за най-големия културен принос на САЩ за миналия век.
В плейлиста предлагам два от нарочно издадените в чест на юбилея албуми с различна тежест Касандра Уилсън и Хосе Джеймс. Обърнете внимание най-вече на загадъчната атмосфера а ла Туин Пийкс на записите на Касандра! И за да е картината пълна – самата Били, както и нейни сублимни версии на изпълнители с фийлинг (английското съответствие на Дуенде) – Каетано Велосо и Камелия Тодорова в един рядък албум с Живко Петров, на който имах честта да съм копродуцент преди 15 години.
P.S.: Всеки кръгъл час на 7 април по стрийм Дуенде започва с песен на Били.
