Серхио Монрой е от Кадис. Композитор и фламенко–джаз пианист, в края на 2013 излезе последната му творба „Като игра”, в която обратно на заглавието откриваме и много сериозни текстове, насочени срещу мафиите, включително руската, лакомо ръфащи крайбрежието на Андалусия. В парчето си Que despierte la conciencia (Да се пробуди съзнанието), Монрой алармира хората да не остават слепи и глухи за поредната разрушителна инвазия. По този повод специално за БНР (Слънчев джаз+ и Дуенде) Серхио накратко ни разказа за пътя и вярата си.
Какво бе за теб да следваш пътя на съгражданина ти Чано Домингес във фламенко пианото?
Нещо съвсем естествено, познавам го от дете и нещата се развиха от само себе си. Започнах да свиря фламенко, седем години учих в музикалното училище, после се включих в групи за танцова музика – трябваше да си изкарвам хляба. Но музиката не е само удоволствие, тя не признава никакви бариери. Когато твориш, ти минаваш през външните ограничения, важното е да се получи това, което искаш
Как избираш текстовете за композициите си?
Понякога ми идват, докато пиша музиката – обикновено съм много спокоен и като че ли текстът идва сам. Друг път – и това е случаят на повечето парчета сега, мисля за конкретни теми и творци, които също се вълнуват от тях, обаждам им се и ги питам дали искат да опитат нещо в тази или онази посока, така нещата се развиват в движение.
Заглавието ти е малко подвеждащо – уж „Като игра”, а има толкова сериозни теми?
(Смее се.) Старая се да не взимам нещата толкова навътре, когато навън всички знаем каква е ситуацията. Затова си казах, че ще направя диска като игра. Иначе не можех да си задържа главата над пианото.
В cante jondo и фламенкото по стихове на Лорка ли ти е вдъхновението или по-скоро отвръщаш на предизвикателствата на нашето време?
За мен, както ти казах, фламенкото е нещо естествено, така е било и за Лорка и за другите поети, чиито ангажирани текстове стават част от фламенко наследството. Без да съм го търсил нарочно и дори без да си давам сметка докрай, такъв е и моят подход.
Тоест виждаш се като будител на съвести?
Дори ми се струва, че сме закъснели. Съвестта никога не трябва да се приспива, дано да не е прекалено късно. Не мога да не взема отношение спрямо определени политики. Не че се стремя да стана политик, но трябва високо да заявим и отстояваме исканията си. И ако можем с музиката си да пробудим заспалите съвести на хората, така да бъде!
Финалните ти думи?
Да, да се борим за нещата, които ни засягат – включително с музика, която буди съвести – така да бъде!
