Преди да започнете този текст, горещо ви съветвам да изгледате горното видео. Ако вече сте го сторили, знаете за какви готини, умни и талантливи хора иде реч. Но хайде нека научим още за тези момчета от самите тях…
Срещаме се в Радиото. Не им се ходи навън, защото е студено, друг път ще видим места за драскане и любими градски кьошета. Сядаме в кафето пред Първо студио, където е пълна лудница.
Започваме стандартно. Евгени Първанов споделя, че е на 18 години. Учи графичен дизайн в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография, занимава се полупрофесионално с улично изкуство, отделно със стиймпънк бижутерия и съвсем отскоро с татуиране.
Евгени Радославов се включва бързо и добавя, че също е на 18, ученик в Национална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов”. Зарибен е по йо-йо и косплей.
Доволни са, че след като официално направиха голямата стена на еко тема в училището на Евгени Р., ги търсят и за други проекти. Скоро очаквайте още една стена на гимназията да придобие техния отпечатък.
На 18 години всичко е розово
Евгени П. е убеден, че иска да запише графичен дизайн в Художествената академия. Това е нещото, с което винаги е искал да се занимава. Изкуството е неговата територия и там се чувства най-добре. Споделя, че ще смесва графичен дизайн и татуиране. Отбелязва, че татуирането все още не се приема като сериозно занимание. Особено в България.
А дали вече се е нашарил? Все още няма татуси, но знае какво иска. Почти всички татуировки ще имат смисъл. Освен една. Една ще бъде безсмислена. Като в живота.
През 2009-а заедно с най-добрия си приятел започват музикална група. В момента класация сочи, че са най-добрите в България в този стил. Името им е „Randoms 49“, а стилът – ambient. Правят нещата изцяло на компютър, а след филтри и обработка всичко излиза различно.
Показва ми от телефона си официалния знак на групата – графично изменен капан за сънища. Това ще е и една от татуировките му.
Другият Евгени споделя, че вече е завършил Cisco мрежова академия. Вярва, че Интернет движи света. Иска да учи психология или японистика. Понеже има търсене.
Но японистиката била любов още от дете. Не знаел каква е тази държава, но бил силно заинтригуван от нея, да отиде там, да я опознае. Започва да се увлича от манга и аниме. Цялата субкултура го занимава.
Психологията му е нещо като даденост – интересува се от човешко мислене и природа. Лесно му е да общува, но подбира хората. Изградил си е система, при която в първите 20 мин. задава серия от въпроси, а човекът не осъзнава, че това е мини тест. Според неговите отговори и държание Евегени Р. преценява дали този човек става или не.
Евгени П. бързо се включва с въпроса на него какви въпроси му е задал. Адашът си признава, че е забравил и избухват в смях.
Запознали се на парти. Евгени П. по това време тъкмо завършил една стена и станало дума за това. А първите им реплики най-вероятно са били „Айде, наздраве! Много готин пиърсинг имаш!“.
Графитите не са шега работа
Евегени П. се занимава вече 7 години с графити.
Всички сме съгласни, че графити изкуството все повече се приема и използва от институциите. Но дали това е добре? Не се ли губи основната му тръпка и функция?
Когато Евгени П. започвал, това било нещо, с което човек не се гордее и не говори за него. Мълчи си. От близо 10 години има места в София, на които може да се правят графити законно. Отиваш там, осигуряваш си сам материалите, рисуваш каквото искаш. После минава друг върху теб и така нататък…
Близо до малкото НДК в подлеза е позволено, в Студентски град има тенис корт с големи стени, в Перловската река. Мостът между Сухата река и Подуяне е наречен Галерията.
Лошото в това графити изкуството да става по-приемливо е, че всяко второ дете на около 10 години отива в най-близкия графити магазин, купува си маркер и решава, че може и не му трябва тренировка и ще бъде навсякъде. Прави го, защото се мисли за готино. Но колкото и свободна форма на изкуство да са графитите, все пак си има правила.
Не трябва да кросваш друг графит. Някой се е постарал, седял е часове наред, понякога дни, после минава дете и плесва малкия си подпис централно и така проваля целия графит. Преди, когато Евгени П. започвал, се е стигало до бой, а в някои държави и до убийство. По-конкретно в Бронкс (Ню Йорк), където са се зародили графитите.
Една нощ и техният елен бил осквернен. Върху него се появил надпис SEX. Гениално, заключихме всички. Но този вандалски акт ги обидил сериозно и го смятат за абсолютна дебилщина. Веднага възстановили графита. Засега няма драсканици, което много ги радва.
Иначе, ако трябва да говорим сериозно, в графитите има следните стъпки или степени – започваш с тагове (подписи под псевдоним), продължаваш с бомби – графити, които се правят за минута-две, колкото да покажеш, че си бил там, после идва burner – малко по-сложен графит и най-висшата степен е mirror или стена.
Евгени е израснал в Сухата река, където постоянно се драскало. Егоистична форма на изкуство, повтаря няколко пъти той. Разпространяваш името си или това на твоето crew сред определени ъндърграунд среди.
Но от друга страна графитите придават по-интересен вид на самото място. Стената или подлезът се превръщат в картина. Индустриалните халета изглеждат по-приятно.
Още от добрите примери
Забелязват работата на Destructive creation и тяхното улично изкуство.
Споменават и остроумията на графити артиста Борис и неговото скорошно задържане в Париж. Борис превзе много метростанции в града и съответно беше вкаран в затвора. Акция за неговото освобождаване стигна и до марка спрейове с надпис #freeboris.
Радват се и на графити фестивала Urban creatures, който в последните години се разрасна много и кани изключителни артисти от световната графити сцена.
Карам ги да си ме представят като бабичка и да се опитат да ме убедят в красотата и смисъла от графити изкуството. Те обаче са категорични, че по-възрастното поколение няма така лесно да го приеме, ако не иска. Преди време са им налагали други ценности. Възпитани са по друг начин.
Те все пак се надяват, че по-възрастните от тях като видят нещо хубаво направено, ще им хареса и ще възприемат идеята.
За страха от полицаи и таксиметрови шофьори
Една Коледа Евгени П. и приятел се прибират пеша към вкъщи. Евгени имал само маркер в себе си. Приятелят го кара да покаже таг. Точно по това време Евгени се занимавал с калиграфия и имал много пипнат подпис. Като показал възможности, подал маркера на приятеля си. Той тъкмо отворил капачката и двама полицаи ги сгащили в гръб. Друг е въпросът, че това било от позволените места – мостът между Сухата река и Подуяне, така наречената Галерия.
Седели един час за проверка. Доста ги наплашили. Накрая им казали, че и на децата си такъв подарък за 1000лв. не са правили и ги пуснали.
Другото неприятно нещо е, че таксиметровите шофьори карат като полицаите. Бавно и на къси. Доста често, докато драскат някъде в тъмното, се стряскат от този тип шофиране.
Светлото бъдеще
Евгени П. е сигурен, че ще бъде художник под една или друга форма. Нали все пак трябва да има и такива хора тук.
Евгени Р. го срязва с предсказанието, че ще работи в супермаркет и ще рисува. И пак всички се смеем.
Евгени Р. от своя страна няма представа от бъдещото. Живее за деня, но иска да има свястна работа, с която да преживява. Знае, че този свят е напълно материален и няма друг начин. Може би ще остане тук. Засега всичко важно за него се намира в тази страна.
А Евегени П. допълва, че се надява да не се налага да напуска България.
