Днес в предаването „Автобиография Северозапад“ ви каним на една забавна и емоционална среща с един актьор и режисьор от Северозападния край. За себе си днешният ни гост споделя, че обича да играе комедийни роли, но в живота не е добър актьор. А в този епизод от живота си се занимава със земеделие и подготвя нов спектакъл. Е, има и други планове…, но за тях ще говорим по-късно! Почваме с приказка за трудностите на актьорската професия, за суетата и пудрата, за борбата да запазиш един културен институт във враждебни за културата години и за това как се създава колектив.
Дами и господа, вашите аплодисменти за Красимир Рангелов! Той е роден и израснал във Видин. Пак тук по-късно започва неговата кариера на актьор във видинската драма.
Говорим си с него и за това преживя ли Ренесанс българското кино; на какво могат да ни научат южните ни съседи по отношение на правенето на сериали; как зареждат човека старите и новите приятелства; за „университета на ДМЗ“ и уроците на живота; за „сянката“ на проф. Димитрина Гюрова, която го следва зад кулисите; за магията на природните забележителности на Северозапада; за това как се прави „халтура“ и защо не е достатъчно да се работи само за хляба.
Питам само за малко ли е „извън лодката“ и какво му дава сили да продължи да се бори и да остане в магическия свят на актьорската професия. А, и за това как приема решението на своя син Иван да тръгне по стъпките на баща си и да стане актьор…
Завесата се спуска, светлините угасват, аплауз и последен поклон. На сцената остават актьорите-вълшебници, които могат да преобърнат целия ти мироглед. Преди известно време гледах постановка на пиесата „Дванайсета нощ“ по Уилям Шекспир. Тя бе представена от трупа, съставена основно от млади хора. В техните очи видях искрите на таланта и енусиазма. Дали са играли професионално не мога да кажа, но играха от сърце и ме накараха да се смея искрено. Пожелавам и на вас, уважаеми слушатели, да намерите повод да се смеете искрено.
