Запознах се с Паскал Невьо преди десетина години, но не помня дали е било на поляната в Гом (Белгия) със свалено в тревата пиано, или по улиците на Кутанс в Нормандия, където е свирил на рояла си от платформата на камиона си.
Впечатлението беше като след успешна провокация. Той ме попита дали може да дойде с камиона и рояла си в България, аз му обещах самолетен билет и стрейт-пиано и така Паскал се появи между две летни превалявания пред НДК да посреща зрителите на концерта на Гарбарек, а на следващия ден пред Народния театър (всъщност на балюстрадата) и толкова му хареса, че за следващата, 2010 въобще и не ставаше дума да го убеждавам.
Концертните записи са от студиото на Радио Варна (прекрасен Бьозендорфер), час по-рано той бе музицирал с децата от онкоклиниката в болница Света Марина и за негова и тяхна радост, „спонсорът“ на кийборда се бе трогнал и оставил инструмента си за тяхно ползване. Това е. Останалото са свободи импровизации.
След като го нарекох „площадния Кийт Джарет, той се запозна и с истинския. В момента свири на най-големия френски джаз-фестивал на открито – Марсиак. Но това вече в друга история.
