Древна, изгряваща от изток и много красива. Това не е легенда, а истинска история. Историята на ароматерапията. Впрочем съвсем отскоро я наричат така. А преди това…
Преди 5000 години
Хората усвоили изкуството да добиват ефирни масла и да лекуват с тях още преди 5000 години, свидетелстват археологически находки в Месопотамия. Древните следи на това умение водят в още няколко посоки – Китай, Индия, Персия и Египет.
В древен папирус на възраст около 17 века са описани всички известни по това време болести и начините за лечението им с аромати.
Египет
Древните египтяни извличали масла от ароматни растения чрез метода инфузия. Вярвали също така, че познанията за ароматите идват от върховното им божество Ра.
В Индия
се смятало, че ароматите разкриват душата и настройват ума. При издигането на храмове добавяли в строителната смес ефирни масла, приготвяни по тайни рецепти, чиито аромати не само дезинфекцирали въздуха, но и създавали атмосфера на прохлада, предразполагаща към покой, размисъл и медитация.
В традиционната индийска медицина аюрведа, датираща отпреди 3000 г., широко са застъпени масажите с етерични масла като лечебни методи.
Древна Гърция
Гърците и римляните открили чудото на ароматите след завладяването на Египет. Древните гърци доразвили знанията на предшествениците си и отворили нова глава в историята на медицината, като започнали масово да прилагат ефирните масла с лечебна и козметична цел.
За абсорбирането на целебни ухания от цветя и растения използвали зехтин, който по това време бил в изобилие. Зехтинът бил в основата на десетки видове лечебни мазила, едно от които било официално въведено и в гръцката армия. Когато се стягали за битка, елинските воини не забравяли да сложат в снаряжението си и съд с мазило, приготвено от зехтин и мирта, което ускорявало заздравяването на рани.
Бащата на медицината Хипократ пък спокойно може да бъде наречен и родоначалник на фитотерапията, заради стотиците лекарствени растения, описани в трудовете му. Но той само запалил искрата. След него векове наред знайни и незнайни медици изучавали и описвали лечебните свойства на растенията.
Трудовете им се превеждали на чужди езици и се разнасяли по цял свят. Знанията им били събирани старателно и в медицинската библиотека в Константинопол.
Някои от тях се използват и днес – например част от методите за лечение с аромати, описани преди 1200 години от гръцкия лекар Pedagius Dioscorides, продължават да се прилагат в съвременната ароматерапия.
Арабският принос
До XIX в. една от сериозните причини за просперирането на Багдад била преработването на розов цвят и износът на розова вода по цял свят, включително и в Индия.
Арабите първи въвели дестилацията като метод за извличане на ефирно масло от рози. Тази технология се приписва на Авицена (980-1037), философ и лекар от Средна Азия.
Дивият запад
На запад ефирните масла „проникнали” след началото на Кръстоносния поход. Особено популярни в тази част на земното кълбо били розмаринът и лавандулата, защото растели в изобилие по гори и поляни.
Французите са европейската нация, която категорично „завоювала” тази територия. Те положили основите на съвременното парфюмерийно производство и терапевтичното приложение на ефирните масла.
XV в. – в Европа масово се добивали и използвали маслата от градински чай, роза и лавандула.
XVI-XVII в. – вече се добивали ефирни масла от над 120 растения.
XIX в. – студенти в европейски и британски университети започват да изследват ефектите на етеричните масла върху бактериите.
XX в.
През 1928 г. френският химик Рене Маурис Гатефос, който имал собствен парфюмериен бизнес, въвежда термина „ароматерапия” в труд, описващ експеримента му за лечение на рана от изгаряне с масло от лавандула. По време на двете световни войни ефирните масла са на бойното поле за лечение на ранени и заразени с инфекции.
А френският биохимик Маргарет Мори създава уникален метод за кожно втриване на етерични масла, който се използва и до днес.
