През цялата си история, простираща се хиляди години назад, човечеството умишлено е оставяло трайни следи върху кожата си.
Причините са безброй: ритуали на прехода, предпазване от зло, израз на принадлежност към дадена група, доказателство за социално положение или богатство, лечение, разкрасяване, спомен и дори гаранция за преминаване в отвъдния живот.
38 000 – 10 000 г. пр. н.е.
Най-ранните сведения за татуирането са и най-неясни, твърди Териза Грийн, автор на „Енциклопедия на татуировките”. По време на археологически разкопки в Европа са открити артефакти, датиращи от късния палеолит (38 000 – 10 000 пр. н . е.), които приличат на дупчещи инструменти и лули с пигмент.
До костените сечива са открити глинени и каменни фигури с издълбани по тях рисунки, които най-вероятно представляват татуировки. Не е изключено сечивата да са били използвани и за направата на самите фигури.
Но като се вземат предвид художественият стил и достиженията, характерни за палеолита (например прочутите скални рисунки в пещерата Ласко), и древните корени на татуирането в различни краища на света, може смело да се предположи, че хората са се татуирали още през епохата на палеолита.
4000 г. пр. н. е.
Татуираните мумии са най-ранните конкретни доказателства за появата на татуировки. Те са открити в различни части на света – от Нубия до Перу.
Най-забележителните татуирани мумии са добили известност не само заради татуировките си, но и заради необичайните обстоятелства, при които са били открити.
Може би най-прочута е мумията на бронзовия човек, известен повече като Оци – кръстен на ледника в Алпите, където бил открит. На различни места върху кожата му, датираща от 3 300 г. пр. н. е., има явни следи от тъмносини татуировки: групи от успоредни линии близо до ломбалния прешлен и около глезените, както и кръст върху вътрешната част на колянната ямка.
Древен Китай
В Древен Китай робите и военнопленниците били татуирани, за да бъдат разпознавани по-лесно при евентуално бягство.
По-късно тази практика започнали да използват гърците и римляните,а испанските конквистадори я пренесли в Мексико и Никарагуа.
Традицията успяла да оцелее и да влезе дори в XX век, когато по време на Първата световна война британците татуирали“D”на дезертьорите.
Древна Япония
Жените на древните японци татуирали на лицата си своето семейно положение: омъжени ли са и колко деца имат.
Татуировките по телата на жените показват тяхната издръжливост и плодовитост.
Славяните и ранното християнство
За нанасянето на татуировки славяните използвали глинени матрици или печати, наречени “пинтадера”. С развитието на християнството обичаят да се рисува по тялото започва, защото бил нарочен за езически обряд.
Постепенно отричането се превръща в забрана, толкова сурова, че татуирането не се практикува в Европа чак до XVIII век. Ветото дори е институционализирано на Екуномическия съвет през 787 г., когато папа Адриан I заклеймява и налага официална забрана на всички форми на „варварството”, наречено татуировка.
XVIII век
Британските моряци са първите, разчупили оковите на догматизма. Те запечатвали на гърбовете си разпятия с надеждата, че ще ги предпазят от телесни наказания, широко практикувани в английския флот.
Но капитан Джеймс Кук е този, който допринася най-много за възраждането на модата на татуирането в Европа. Връщайки се от плаване през 1769 г., той донася от Таити не само думата “tattoo”, но и “Великия Омай” – изцяло татуиран полинезиец, който се превръща в сензация.
XIX век
През 1891 г. американецът О’Райли изобретява електрическата татуираща машина, която заменя всевъзможните самоделни инструменти и приспособления.
XX век
Модерното поколение татуисти се появява през 50-60-те години на миналия век. Те успяват да издигнат татуировката до ранга на изкуство, като широко заимстват традиционни образи от Далечния изток, Полинезия, американските индианци. Създават преливащи се хибридни рисунки и нови стилове, школи и направления.