Говорите ли френски? Каквото и да отговорите, по-важното е как го говорите. Оставяме настрана чужденците-нефранкофони, квебекарите с мекия, все едно от сливенската френска гимназия акцент и белгийците с почти пернишки „пуононс”.
Сравнимо ли е да си провансалец в Париж с това да си северняк в Марсилия?
Преди повече от година проучване на сайт за „срещи по афинитет” решава да спретне класация на „най-секси” акцентите във Франция (sic).
Картезианският подход, с който повечето свързват Франция, като че ли играе лоша шега на акцентите, с които е изпъстрен езика й. Именно акцентите, а не диалектите, въпреки ролята на регионалните езици върху формирането на тези напевни на юг и насечени на североизток произношения на френския.
Едни от големите национални медии акцентират върху недоброто приемане на акцента от т.н. „висши сфери”, други се възмущават, че се акцентира върху „секси”-тулузкия акцент, което всъщност е прекият резултат от проучването сред над 1000 души.
Определяна от французите като толерантна, а от доста чужденци като надменна, Франция отново не е единна в тълкуването на регионалните различия – богатство на идентичности за едни или бягство от тях за други.
Въпреки тенденцията за растящо приемане на фонетичните особености на говорещите френски като роден език, медиите и държавната администрация не допускат сред представителите си отклонения от „нормата” без акцент (която не е т.н. „парижки” говор). За сметка на това те са добре дошли в част от сценичните изкуства (без театър).
Най-важният извод от анкетата все пак е, че над половината от запитаните са заинтригувани от акцента на мъжете/жените около тях, а около една трета го намират решаващ при избора на партньор.
Съблазнително ли е да имаш акцент? Психоложка от сайта за запознанства свързва положителния отговор на този въпрос най-вече с южняшкия говор по две причини.
Първата е, че се приема за забавен, а смехът е водещ, особено при първа среща. Втората – може би по-важната е, че югът значи качество на живот (т.н. „средиземноморска диета”), слънце, гостоприемство и бонвиванство.
За успокоение на „правилно” говорещите – половината анкетирани намират липсата на акцент за „интелигентна”, а над една трета дори я определят като „харизматична”.
А вие как приемате акцента или липсата му?