„Ако се стараеш да си добър човек, можеш да станеш и страхотен джаз-музикант” – така обичал да казва един от най-големите басисти на нашето време на студентите си в Калифорния. Роден в Айова и израсъл в Мисури – оттам и прекрасният им дует с Пат Матини „Beyond the Blue Missouri Sky” – Хейдън пее… кънтри в семейния бенд, но полиомиелитът уврежда гласните му струни, когато е на 15 и затова той хваща контрабаса.
„И кънтрито, и джазът са от една земя”, споделя Хейдън през 2012-а – малко след като възстановява „Фемили бенд” с жена си и четирите си деца и доказва измислеността на границите между тези два привидно противоположни жанра.
Заедно с Карла Блей го познаваме начело на Liberation Orchestra и обвързаността на джаза с политическите и граждански протести в 60-те. Когато бях на концерта им с Пат Матини в Кутанс – буквално седмица след американската инвазия в Афганистан, Чарли Хейдън спря концерта след парчето, посветено на жена му (“Waltz for Ruth”), за да се извини от името на своя народ за действията на своето правителство.
Музиката на ранния Кийт Джарет (60-те и 70-те) е свързана неразривно с Хейдън. В тази посока е и току-що излезлият албум с дуети на двамата „Последен танц” с финални парчета „Every Time We Say Goodbye” и „Goodbye”. Предчуствие, сбъднало се за един от най-деликатните и мелодични басисти, поставил под въпрос термина „сайдмен”.
Последният танц е във финала на Слънчев джаз+, а целият час Con alma в стрийма Дуенде на радио Бинар на 12 юли (20-21 ч.) е с музиката на Чарли Хейдън в различни формации, включително по-малко известни негови дуети с Антонио Форчоне, с Егберто Жизмонти, с Карлос Паредес и с пианистa, акомпанирал Мерилин Монро пред самия Кенеди в култовото Happy Birthday Mr President – Ханк Джоунс. RIP, Charlie!
