След падане по време на екстремни ски по алпийските склонове над Монтрьо и двуседмична кома ни напусна основателят и директор на Монтрьо джаз фестивал Клод Нобс.
Монтрьо вече няма да е същото. Ако с предградието му Веве се свързват две имена – това на голяма шоколадова компания и това на човека, разсмивал и разплаквал целия свят поколения наред (Чарли Чаплин), самото Монтрьо от 35 години е синоним на джаз. А който поне веднъж се е интересувал от тази най-свободна музика във всичките й разклонения, не би могъл да не свързва „Ролс Ройса“ на фестивалите (по Хърби Хенкок) с неговия основател и директор до последния си дъх, Клод Нобс. Същият Фънки Клод, възпят в наистина култовата Smoke on the Water, на чиято четиридесета годишнина пак там, в Монтрьо имах честта да присъствам.
Това бе вторият ми Монтрьо джаз фестивал и третата ми среща с Клод. Вече бях „старо куче“ и познавах тънкостите в задкулисните ходове, понякога и без нарочен бекстейдж се озовавах като цербер на Пако де Лусия пред поредното китаристче-негов фен, което ден по-късно си дадох сметка, че е новото попълнение в Дийп Пърпъл.
Клод Нобс рядко се мяркаше на пресконференции, но тази бе специална. Фестивалът почти от десет години се бе отворил за рока и последващите го поджанрове, публиката на он- и най-вече на оф- фестивала бе наистина от цял свят и ако загърбим точно изчислената търговска страна, фестивалът наистина бе задължителна спирка в лятна Европа на любопитни американци, ненатрапчиви японци и дори възпитани руски новобогаташи. Но всичко това бе отвън, а в преддверието на гримьорните Клод Нобс стоеше прав, докато протагонистите на Smoke оn the Water заемат местата си и започнат да ни разказват как при пожара в старото казино всичко си е било точно така, както са си го изпели – да, Клод е вадил до последно дечица и не само затова са го увековечили в текста си, но и никога не биха си помислили, че може да има други чествания на групата на място, различно от Монтрьо. Клод Нобс ни помоли да не обсъждаме повече темата – не искаше да е по-голям център на вниманието отколкото всяка вечер се превръщаше в ролята си на конферансие. Във всяка негова дума личеше възхитата към артиста – да не забравяме, че в началото на фестивала Клод все още го прави за туристическия офис на града си, където кулинарните му и други страсти вече го бяха отвели в посока търсене на гении в продуцентската и издателска дейност като братята Ахмед и Несухи Ертегюн и лейбъла им Атлантик. Благодарение на тяхната подкрепа и възхищение от енергията на Клод те правят възможни гостуванията на фестивала на първите задокеански джаз-диви Арета Франклин и Роберта Флек.
Едно от най-ценените неща в Клод бе личното му отношение към повечето от гостите на сцената – те и избрани журналисти споделяха някои от частните коктейли, включително във вилата на Клод недалеч от лобното му място като екстремен скиор. Но ако има нещо, с което Клод и делото му наистина са обречени на вечност, това е безмерната му отдаденост да архивира в звук и картина всяко значимо събитие от фестивалните сцени. Дали в известния от литературата замък Шийон, дали в самия фестивален дворец, но винаги имаше непрекъснати безплатни прожекции на концерти от по-стари издания на фестивала, след които нямаше как да не отидеш на някой от десетките щандове и за трийсетина „джаза“ (когато съм бил там, всичко минаваше през местната фестивална валута – монети или дебитни карти „джаз”) да не си вземеш за спомен някоя компилация с уникални концертни изпълнения, издание на фестивалния лейбъл.
Да, Клод наистина бе помислил за всичко – как да се капитализира интереса към звездите и как да се капитализира интереса на не-звездите (участие в оф-), на партньорите (Майлз иска жълто Ферари – няма проблем!) и на колегите в бранша (създавайки Европейската организация на джаз-фестивалите, включваща само по един – най-големия – фестивал на страна за постигане на най-изгодни условия при турнетата на супер-звездите).
Клод, поредният джазмен след Есбьорн Свенсон, присъединил се към вечния сешън след екстремно изживяване.
Сред първите лауреати на първото издание на фестивала – тогава то е с конкурсен характер – е една от най-добрите български формации за всички времена, Джаз-фокус 65 (М.Левиев, Петър Славов, Симеон Щерев, Любомир Борисов). Акага участват на фестивала оф- 1998.
