Тези, с които се знаем отдавна, най-малкото си спомнят или са ми гостували в „Разкажи се” – предаване, родено от едноименната песен на Ив Симон от 1975, където всеки се разказваше чрез музикалните си предпочитания (не познания, нито само спомени!). Бях избрал финалната флейта и думите „навътре в мечтите погледни / вестника остави / (че) лудостта на света ще те победи”. От същата 1975 във Френската вече имахме самочувствието да знаем достатъчно езика, за да си общуваме само с имена на песни. В бохемски моменти включвахме и Окуджава и Висоцки. Дивяхме се на първите лазери на концертите на I Pooh и се обръщахме към хубавиците с Linda. Съобразно с предпочитанията си се обръщахме и към английския и/или испанския.
В първото десетилетие на този век попаднах на сериала „Разкажи ми”, започващ с гласа на любимата ми Ана Белен. В основата е хитът Cuéntame на Формула Кинто от 1969: „говори ми /за това което видя / в дългия ти път // разкажи ми / докато вървя / кое бе щастието за теб”. Песента е много повече от заглавна за сериала, по който вече второ десетилетие си пада не само испаноезичният свят. Разказът е в симулирано реално време от последните години на франкизма, навлизането на телевизията и постепенното отваряне на Испания, като децата порастват и възрастните остаряват без грим и специални ефекти, освен в дигитализираното им вмъкване в документални черно-бели сцени. Няма по-добър начин по човешки да се прочете, преди да се затвори онази страница от миналото, за която тук има все по-малко читатели.
В различните сезони на Cuéntame музикалната тема е поверена на знакови изпълнители: първите девет са с Ана Белен и сина ù Давид Сан Хосе, последваха я фламенко-версиите на Питинго и на Росарио, дъщерята на легендарната Лола Флорес и рокаджията (екс-„Текила”) Алехо Стивел. Последната досега бе Естрея Моренте, идентифицираща се с героинята – бунтар: дъщерята Инес. Дни преди началото на четиринайсетия сезон, след обявен конкурс, Cuéntame с електро-аранжимент е вече и на една от световните им звезди, Мигел Босе (първата му дългосвиреща плоча е с баладата на I Pooh – Linda). Съвсем естествен избор предвид годината, в която се пренася действието – 1981, началото на мадридската Movida – „брутална експлозия на личности, стилове и творчество” както казва самият Босе. Като човек, имал късмета да попадне там в 1986, малко преди нейния залез, мога да свидетелствам за автентичните усещания, които сериалът ни дава и на пълното съответствие на музикалните моменти спрямо събитията, за които ни се разказва. Разбира се, актуалните версии (ново фламенко, електро) са част от връзката съвременност – история. Защото именно разказът и историята са това, което отличава Cuéntame от всичко останало в европейския аудио-визуален пейзаж. Фикцията е далеч от виртуалната и имагинерната действителност, заради която се ражда израза „мента на лента”. Идеята на сценариста и продуцент Мигел-Анхел Бернадеу – съпруг в живота на главната героиня на филма – не само е отлично реализирана и интерпретирана, всеки един от зрителите ù, с когото съм си говорил за Cuéntame, е приемал сериала като част от себе си и себе си като част от него, без значение дали става въпрос за хора от моето поколение или за хора от предишни и следващи, от Испания или не. Самият Босе казва, че усеща дори и мириса и вкуса на нещата, които са на екран. Не само за него, едва ли е имало по-добро десетилетие от това на мовидата – не само в Мадрид, в Испания, но и на много други места, където имахме надежда…
Linda и повечето версии на Cuéntame са част от редовния плейлист на Дуенде. Мигел Босе ще звучи премиерно в минутите, когато главният герой на сериала ще отброява секундите до началото на новата година в Мадрид. Всички досегашни сезони са онлайн в сайта на испанското радио и телевизия, където от началото на януари може да се гледат и новите.
