В историята не се ползва похват от рода на „какво би станало, ако…“, но ние можем да зададем въпроса „какво би станало, ако легендарната група Genesis възкръсне в първоначалния си състав“?
Отговорът е, че в наши дни тя най-вероятно би звучала като британската прогресив рок формация Big Big Train. Музикантите обаче не копират и преповтарят направеното от гениалните си предшественици, а намират начин в техния контекст да кажат нещо свое по съвременен и доста различен начин.
Техният осми студиен албум отново е белязан от участието на Andy Tillison (The Tangent) и Martin Orford (IQ/Jadis) наред с вече постоянния член на Big Big Train – барабаниста Nick D’Virgilo (бивш Spock’s Beard).
Заглавието на албума напомня известната английска компания за електрически двигатели и трансформатори „English Electric“, която през 1968 г. година преустановява съществуването си, но за певеца David Longdon името й носи усещания за жанрова принадлежност, подобно на стремежа им така да бъде възприемана и музиката на Big Big Train.
В албума „English Electric Part Two“ са включени седем песни, които подобно на първата част ни предлагат музикално пътешествие както през знакови места в Англия, така и чрез персонажи от нейната история, оставили ярка диря с полета на въображението си и постигането на мечтите си.
Ето как ни въвежда в албума Greg Spawton:
„В „English Electric Part Two“ някои от текстовете на песните са сходни с тези от първата част, но има и такива, които са съвсем различни като тематика. Например „Swan Hunter“ и „Worked Out“ разказват за изгубените общности на работниците от корабостроителниците и подземните въглищни рудници след тяхното закриване, нещо подобно имаше в песента „Summoned by Bells“ от първата част. „East Cost Raser“ пък ни връща през 30-те години на миналия век, когато група ентусиасти конструират парен локомотив с немислима за тези времена скорост. „Leopards“ е любовна песен и я включихме за контраст с по-епичните композиции. „Keeper Of Abbeys“ припомня срещата ми с един човек, когото видях около руините на манастир в Северна Англия, той работеше от сутрин до здрач, поддържайки камъните в съхраненост. „Curator Of Butterflies“ е посветена на Blanca Huertas, уредник в раздел „Ципокрили“ към Музея за естествена история в Лондон. Прочетох статия за нея, в която тя споделя как изследванията на пеперудите позволяват да се разкажат много истории, но всъщност песента е за тясната ивица между живота и смъртта. Накрая в „The Permanent Way“ се опитахме да обединим всички теми в една и така тя се превърна в централна песен от албума“.
Този албум ще чуем в предаването „Картини от една изложба“ на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 26 април, след новините от 21 ч
