Сара Десен казва, че музиката е велик обединител и невероятна сила. Тя е онова нещо, което кара дори хората, имащи най-големи различия, да имат нещо общо помежду си. И с някои хора наистина се случва така, обединява ги именно любовта към музиката. Точно както се е случило с Игор Стравински и Вера дьо Босе, които са колкото еднакви, толкова и различни.
Игор Стравински се ражда на 17 юни 1882 г. в Ломоносов, Русия. Вера пък е родена на 7 януари 1889 г. и във вените ѝ тече немска кръв. Тя не произхожда от аристократичен род, но прибавя „дьо“ към името си, за да скрие немските си корени. Игор и Вера са еднакво привързани към музиката, но пътят им към нея е много различен. Както се случва с повечето големи гении, талантът им първоначално обикновено не е оценен. Така е и с Игор Стравински. Баща му е оперен певец и бъдещият велик музикант още от малък се опитва да композира. Научава се да свири на пиано и дори преработва квартет от прочутия руски композитор Александър Глазунов. Той обаче го намира за немузикален и това е повод за родителите на Стравински да се наложат, че той трябва да следва право. Но това не е за него и Игор не е много редовен на лекциите, а се отдава на музиката и не след дълго идва и успехът. А на Вера… на Вера ѝ е далеч по-лесно. Още като ученичка е изпратена в интернат в Москва, където се научава да свири на пиано, а по-късно започва и да танцува. Нейният път към музиката е далеч по-лесен и прекрасен.
Срещат се, когато успешният път към музиката е достигнат и от двамата. Щастието се усмихва на Игор Стравински, когато започва да работи за известния руски импресарио Сергей Дягилев, за когото съчинява музиката на „Жар-птица“. Премиерата на балета постига небивал успех и по-късно става повод за нов стил, който е наречен неокласицизъм. Успехите идват един след друг, а някъде между тях Игор се жени за Екатерина Носенко, от която има четири деца. Успешно се развива и успоредният живот на Вера. Тя е много добра танцьорка и е щастливо омъжена за сценографа и художник Серж Судейкин, който не спира да я рисува. По това време тя започва все по-рядко да се занимава с танци и се отдава на семейния уют.
В началото на 20-те години на миналия век успоредните пътища най-накрая се пресичат. Музиката среща Вера и Игор. Те се влюбват, но обичта им се оказва невъзможна, защото и двамата вече имат човек до себе си. Ситуацията се усложнява още повече заради чувството за дълг, което Игор изпитва към съпругата си. Тя се разболява от туберкулоза и композиторът не може да си представи да я напусне. Но не може да си представи и да не вижда Вера. Така те в крайна сметка започват тайна връзка. Успоредните пътища се преплитат, за да се разделят отново.
Но любовта им надделява. Съпругата и голямата дъщеря на Игор си отиват от този свят и той заминава за САЩ, защото е неспособен по друг начин да преживее мъката. Примабалерината Вера го следва неотлъчно навсякъде. Игор продължава да се занимава с музика, започва да води и лекции в престижния Харвардски университет. Вера е навсякъде с него, обича го, споделя любовта му към музиката. Те са една странна и нетипична двойка, защото Игор е дребен и слаб, докато Вера – висока и едра, някак нестандартно красива. И въпреки хубостта и таланта си, тя отново предпочита да бъде в сянката на съпруга си и остава в историята просто като втората съпруга на Игор Стравински. Нейното име почти не се среща в мемоарите на съвременниците ѝ, защото тя предпочита да избягва хората.
Игор Стравински полита към небето през април 1971 г. в Ню Йорк. Множество коментари предизвиква завещанието му, в което той оставя огромна част от наследството си на Вера, въпреки че има живи деца от първия си брак. Вера го последва десетина години по-късно. Тя е онази, която предпочита да стои в сянка, но дава онази любов на гения, която му е нужна, за да твори. Самият Игор веднъж казва: „За да твориш, нужна е някаква динамична сила, а коя сила може да бъде по-могъща от любовта?“. А на въпроса колко велики хора е срещала, тя отговаря съвсем простичко: „Само един – Игор Стравински!“
