Потомък на световноизвестния композитор, Ричард Бах е пилот по душа и по професия. Затова и в много от книгите му летенето присъства неизменно: в по-ранните му творби, които са изцяло за авиацията, през следващите по-автобиографични творби, до последните му произведения, където летенето е метафоричният начин да опише собствената си философия за свободата на духа. Бах смята, че физическата ни форма е ограничаваща и ние сме много повече от материя, ние сме мисълта, съвършенството. Безспорно най-добрият му пример, който ни запознава с тази философия, е бестселърът от 1970 г., баснята в новела за усъвършенстването, една от най-добрите мотивационни книги – „Джонатан Ливингстън Чайката“.
„Най-много от всичко на света Джонатан Ливингстън Чайката обичаше да лети“
Това с пълна сила се отнася и за автора на тези думи и съвсем спокойно името на чайката може да се замени с Ричард Бах, който е пра, пра, пра, пра… Не се знае точно колко правнук по майчина линия на легендарния композитор, който всички знаем, Себастиан Бах. Или поне така твърди. Роден е през 1936 г. в Илинойс и от ранна възраст развива интерес към летенето. Той се заражда с първия полет, на който се качва на 14 години. Тогава майка му кандидатства за място в сената в Лонг Бийч, Калифорния и нейният мениджър по кампанията, който е и пилот, го кани на борда на един от самолетите си.
Малко по малко Бах развива това, което се е превърнало в хоби, в професия още от 17-годишна възраст. Летенето става за него начин на живот, а небето – неговият живот. Именно там той среща Бети и въпреки че, както по-късно става ясно, Бах не вярва в брака, той я прави своя съпруга. И пак заради това свое убеждение, през 1970 г. се развежда с нея. Докато са заедно обаче те имат шест деца и Бети, която също е пилот, редактира много от ранните му творби, свързани с авиацията.
През времето си в армията, където служи в авиационните части, а след това докато работи като пилот, каскадьор и конструктор, Бах започва да развива и едно друго свое хоби. Писането. Много от по-ранните му книги стават символични за авиацията – дебютната „Чужденец на земята“, – „Биплан“ и „Нищо случайно“.
Гладът на Джонатан Ливингстън Чайката
Започнал да черпи вдъхновение от голямата си страст по летенето, Ричард Бах създава своите произведения, докато създава и своята философия за живота. Той вярва, че човек трябва да е верен единствено на себе си, а, за да остане верен, човек трябва да е гладен. Гладен за знания, нови хоризонти, гладен за живота не просто като начин на съществуване. Бах успява да предаде тези свои вярвания чрез емблематичната за творчеството му метафора за летенето.
„Повечето чайки не си дават труда да научат за летенето нищо друго, освен най-простото — как да се вдигнат от брега, за да си намерят храна и как да се върнат обратно. За тях важното е храната, а не летенето. За тази чайка обаче по-важно беше летенето.“
Така ни е представена още в началото различната птица, чийто образ започва да се заражда в съзнанието на Бах още от 1959 г. Идеята за птица… Птица, която се учи да лети, не само за едната прехрана, а, за да преминава отвъд стените на ограниченията. Но, за да преминеш отвъд, за да бъдеш различен, да бъдеш този, който си, трябва понякога да останеш гладен, както Джонатан Ливингстън Чайката. Така, използвайки мотива за физическия глад, Бах всъщност праща съобщението за духовния. Това съобщение излиза в своята физическа форма като кратки откъси за чайката Джонатан Ливингстън, публикувани в списание „Флайнг“ в края на 60-те години.
Малко по-късно Бах иска да издаде историята за чайката, която се стреми да усъвършенства изкуството да лети, под формата на книга, но получава множество откази. Тогава, през 1970 г., издателството „Макмилан“ решава да издаде новелата „Джон Ливингстън Чайката – история“, която се превръща в бестселър и до 1972 г. тя вече е продала над милион копия. Този изненадващ успех на малката книга от три части с уникални снимки на летящи чайки е феноменален за времето си. Той превръща Ричард Бах в сензация, а през годините превръща книгата „Джонатан Ливингстън Чайката“ в една от духовните класики и в една от най-добрите мотивационни книги, писани някога.
Кой е Джонатан
Персонажът на жадуващата предизвикателства чайка на Бах има своя прототип и това е пилотът Джон Ливингстън, станал известен през 20-те и 30-те години със своите изключителни полети. И точно както Чайката Ливингстън, пилотът Джон има страст и тя е да лети колкото се може по-бързо. Джон участва в толкова много въздушни състезания и печели толкова много от тях, че се превръща във въздушна легенда. Един истински акробат във въздуха, който до края на живота си не слиза от самолета. Всъщност, слиза само за да умре.
Когато е на 76 г., Джон Ливингстън прави тестов полет, по време на който получава сърдечен удар. Успява обаче да приземи самолета, излиза от пилотската кабина, прави няколко крачки и издъхва.
Другият Джонатан в живота на Ричард Бах е един от синовете му, кръстен на едноименния персонаж. Той е журналист и през 1993 г. издава книгата „Над облаците“, в която разказва как пораства без да познава баща си. И е така. След развода Ричард Бах просто изчезва за семейството си и в продължение на няколко години не вижда децата си, отдавайки се на летенето. И въпреки че причината за раздялата със съпругата му е, че той не вярва в брака, някак си успява да се ожени още два пъти след това.
Последната глава
Когато книгата „Джонатан Ливингстън Чайката“ е издадена през 1970 г., тя има три части, в които последователно се разгръщат прозренията и вярванията на птицата, която е „една на милион“. Въпреки това, Бах още тогава е работел по четвърта част, която остава незавършена и неиздадена до 2014 г. Малко преди това се случва нещо, което кара пилота писател да я редактира и включи в обновеното издание „Джонатан Ливингстън Чайката: Пълно издание“.
На 30 август, 2012 г., Ричард Бах се отправя да достави готовия ръкопис на най-новата му книга „Travels with Puff: A gentle game of life and death“. Отправя се, разбира се, със самолет, който той пилотира. Предава ръкописа и на другия ден лети обратно до островите Сан Хуан, близо до Сиатъл, където живее. Когато приземява двуместния си самолет обаче, двигателят отказва, самолетът се преобръща и катастрофира. Бах е в кома почти седмица, със сериозни мозъчни наранявания, които по време на възстановяването му му пречат да върви и говори.
Именно срещата му със смъртта го кара да се завърне към най-емблематичната си книга и да я довърши. Тъй като по време на своето възстановяване Бах преоткрива най-простите неща в живота, като радостта от ходенето и говоренето, в четвъртата част той говори за откриването на смисъла.
За Ричард Бах летенето е трансцедентно изживяване, начин да премахнеш физическите и психическите ограничения. Затова и ще видите тази тема във всяко едно от неговите произведения. Но от всички тях може би най-много ще докосне сърцето ви историята за една чайка, която лети, за да търси свобода и вдъхновение, а не храна. Посланието е просто.
