Прага е красива. Не е случайно, че е смятана за един от най-красивите градове не само в Европа, но и в света. И е трудно да не се влюбиш в нея. И как няма. Барок, готика, та дори модернистични стилове като кубизъм оформят архитектурния ѝ облик на двата бряга на река Вълтава. Прага е един от малкото европейски градове, успели да избегнат разрушенията на войните през 20 век, а това сега ни дава възможността да се почувстваме като на снимачната площадка на исторически филм. И… екшън!
Най-големият замък
Това не е просто неясно историческо предположениe. „Пражкият замък“ е най-големият древен замък в света според „Световните рекорди на Гинес“. Крепостният комплекс заема почти 70 хил. кв. м. площ на хълма „Храдчани“ над реката и включва няколко двореца, катедралата „Св. Вит“, няколко църкви, президентска вила, оранжерия, конюшни и градини.
Легендарният произход на Прага може да бъде намерен в историята за чешката княгиня Либуше, която имала ясновидски способности. Именно тя предсказала на кое място точно ще се издигне Прага и това бил хълмът, на който по-късно се извисил „Пражкият замък“.
Въпреки че според легендата, подкрепена с археологически разкопки, на хълма над река Вълтава още от 800 г. имало малки укрепления, Прага и нейната история започват именно с появата на замъка. Той е построен през 9 век от княз Борживой, като първата сграда била църквата „Дева Мария“, построена малко преди 885 г. Тя била втората най-стара църква в тогавашна Бохемия. През 13 век обаче църквата е разрушена и не е построена наново, а днес са останали само оцелелите основи под някои сгради в „Пражкия замък“.
„Дева Мария“ не е оцеляла, но базиликата „Свети Георги“, построена през 920 г. в романски стил все още гордо стои и е най-старата запазена църква в пределите на дворцовия комплекс. Ако погледнете зад залъгващата фасада от 17 век, ще видите истински красивия каменен интериор, характерен за романския стил.
И тъй като този архитектурен стил е предшественик на величествената готика, ето че нейните представители в пределите на крепостните стени на Прага не закъснели. Безспорно най-впечатляващият пример за готическа архитектура в града е катедралата „Свети Вид“ – най-голямата и важна църква в Чехия.
Впечатляващият ѝ външен вид е изцяло произведение на готическия стил, но, както времето е доказало, през вековете сградите получават своето постоянно обновяване в модерния за периода архитектурен стил. А с нейното построяване, продължило шест века, катедралата не е никакво изключение от казаното. Богатият ѝ декоративен интериор определено говори, че Ренесансът и Барокът са се докоснали до нея.
И тъй като вече заговорихме за пищния барок, нека продължим с него. Той започва да превзема Европа в края на 16 век и би направил на пух и прах архитектурното правило на модернистите „по-малко е повече“. Нека видим какво ни е оставил този стил в Прага.
„Мала страна“ е може би най-романтичният исторически район в Прага. Той е построен през 1257 г. в подножието на „Пражкия замък“ и в него са били съсредоточени германски търговци и занаятчии, както и аристокрацията на Свещената римска империя. За съжаление след множество премеждия, като пожар през 1541 г. и периода на Тридесетгодишната война, районът е разрушен. 17 и 18 век обаче се оказват ренесансови за него и „Мала страна“ е възстановен в бароков стил.
Една от най-важните барокови сгради на Прага безспорно е църквата „Свети Николай“ в „Мала Страна“, завършена напълно през 1755 г. Тя е дело на баща и син – архитектите Кристоф и Килиан Игнац Динценхофер, а нейната бяла фасада е осеяна със статуи на чешкия скулптор Антонин Баун.
На отсрещния бряг на реката пък се намира друг очарователен пример на бароковия стил и това е безспорно една от най-красивите и впечатляващи библиотеки в света – „Клементинум“. Тя е част от исторически комплекс от сгради в старата част на Прага и историята му започва още през 16 век, когато от Доминикански манастир се преобразува в Йезуитски колеж, а след това в университет. През 1722 г. е отворена и библиотеката, а бароковият ѝ интериор е останал непокътнат и до днес. „Клементинум“ е Националната библиотека на Чехия, чийто интериор наистина е толкова красив, че оставя посетителите с отворена уста.
За да стигнем обаче до библиотеката от „Мала Страна“ трябва да преминем през „Карлов мост“ над река „Вълтава“. Той от своя страна ще ни върне към готическия стил, но само в основите си, защото по време на Тридесетгодишната война по-голямата му част с готически декорации е разрушена. През 17 век той получава днешния си облик с 30 предимно барокови статуи, които заедно с огромното множество, което преминава по моста, ви правят компания по целия път.
Пресекли моста и вече в Стария град, или „Старо место“, както е известен в Прага. Освен прекрасната Национална библиотека на Чехия в този исторически район на града могат да се видят интересни готически постройки като Астрономическият часовник „Орлой“. Той е един от най-красивите антични часовници и е построен през 1410 г., превръщайки го в третия най-стар астрономически часовник в света и най-старият такъв, който все още работи. Той се състои от три механични елемента: часовник, показващ позициите на Слънцето и Луната, както и други астрономически обекти, календар с месеците и „Разходката на Апостолите“, представляваща шоу от фигури на всеки кръгъл час.
За кратък период от време, в рамките на десетилетие в началото на 20 век, шепа архитекти в Прага оставят своето кратко завещание в града, повлияно от кубизма в изкуството. Интересните сгради са предимно частни домове и въпреки че тази чисто чешка иновация не излиза извън границите на страната, ефектите от кубизма са поразителни. Един от най-впечатляващите примери е „Къщата на Черната Мадона“, която е приютила и колекция от чешки кубизъм.
Още една интересна сграда, рожба на новото време и нестандартното мислене, е така наречената „Танцуваща къща“. Тя е построена на мястото на разрушена през Втората световна война неокласическа сграда, която била собственост на политика и драматург Вацлав Хавел, който по-късно станал президент на Чехия и поръчал иновативната сграда. Стилът е деконструктивизъм и прилича на танцуваща двойка.
Прага носи своята история в архитектурата си, а нейните слоеве са толкова много, че градът сякаш не успява да ни разкаже всичко. Стиловете първо се отличават, а след това се сливат в едно – облика на града. И винаги има още нещо зад ъгъла, защото за архитектурата на Прага „по-малкото не е повече“.
