Навръх Бъдни вечер в годината, която всички чакаха да свърши по-бързо, двама скандинавски музиканти предложиха своята визия за пътуването като изкуство, нищо че ден след тях Светейшеството заклейми пътуващите като несолидарни със страдащите. В изкуството мечтаното се размесва с живяното и се получават чудеса от багри и звуци. Когато например Анри Салвадор пише „Сиракуза”, за него тя е нещо като „онзи див копнеж по Филипините” на Вапцаров.
Така е и с Терйе Исунгсет (перкусии и инструменти от лед) и Арве Хенриксен (тромпет, електроники, вокал). Замислен като мечтания за път, срещи с непознати, влакове през нови пейзажи, албумът „Изкуството на пътуването“ се превръща в нещо различно заради ограниченията в придвижването. Всеки от артистите работи от дома си по темите. Пътуват само файловете. Финалните миксове са в домашните им студиа, но в тях влизат звуци от цял свят, записани по време на предишните им турнета („бяхме привилегировани да пътуваме повече от другите” – признават Арве и Терйе).
В композициите слушаме и лед от Канада, и вулканични камъни, мидени черупки и бамбук от Япония (корицата на диска е въздушна снимка над Япония на Терйе). Добавяме и пясък, вода и птици, записани в дървена къщичка на малък японски остров и желанието да сме вече там, ако ще и насред зима се вселява в нас („Мeet the locals at Hajiju Island”). Останалото е като за „Нешънъл джиографик” или „Лонли планет” – „Dream-explore-discover“. Надяваме се, поредицата им „Изкуството на…“, започнала в 2017 с… напояването („The Art of Irrigation„), да продължи.
