Да дадеш живот на литературните герои. Да създадеш илюзия за движение върху плоския лист. Да вдъхнеш емоция на едно същество, което обитава страниците на книгите. Да имаш отношение към детайла и да облечеш думите с цвета на молива. Този талант притежават илюстраторите на книги, а един от най-известните между тях е Гюстав Доре. Макар и отишъл си преди повече от век, той все още е смятан за един от най-великите илюстратори на книги. А това признание му спечелва играта със светлосенките, в която е майстор.
Роден е на 6 януари 1832 г. в Страсбург, Франция. Баща му Пиер-Луи-Христофор Доре е строител на мостове и твърдо убеден, че синът му трябва да се занимава с инженерство. Когато той проявява интерес към рисуването, Пиер Доре не го приема добре, без да предполага, че синът му неволно ще последва неговите стъпки. Макар и не строител в пълния смисъл на думата, Гюстав Доре гради мостове между думите и хората, създавайки едни от най-впечатляващите илюстрации. Може би съвсем несъзнателно виновник за тази негова страст е бащата Пиер, който обичал да чете книги. Синът обичал да сяда в скута на баща си и така се докосва до първите рисунки.
Първите си илюстрации Гюстав Доре създава, когато е само на 10 години. Вдъхновението му съвсем не е просто, а напротив – той се насочва към текст, който е твърде сложен за неговата възраст, а именно „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Пет години по-късно заминава с майка си за Париж, където е приет в прочутия лицей на Карл Велики. Тогава идват и първите по-големи успехи на Гюстав Дюре. Един ден случайно минава покрай една книжарница и вижда илюстрации към сборника „Приключенията на Херкулес”. Доре не остава особено впечатлен и решава да създаде свои. На следващия ден отива при шефа на издателството Шарл Филипон и представя своите интерпретации върху Херкулес. Първоначално Филопон е резервиран, но решава да даде шанс на малкия художник. Сключва договор със съгласието на бащата и успехът не закъснява. Илюстрациите на Доре са истински хит и той много бързо става известен.
Може би няма да сгрешим, ако кажем, че Гюстав Доре е един от малкото, които са дарени със забележителен талант. Майсторът на светлосенките всъщност никога не получава художествено образование. За сметка на това прекарва много време в Лувъра и Националната библиотека, където сам изучава различни картини. Бил е и изключително дисциплиниран и разделял деня си на три части – сутрин се занимавал с графика, обедните часове посвещавал на живописта, а вечер се връщал обратно към графиката. Но макар и толкова вдъхновен и дисциплиниран, именно заради липсата на образование често го наричали „рисувач, който една гънка не може да нарисува както трябва“.
Но критиките не спират Гюстав Доре, чиито рисунки стават все по-популярни. Не след дълго той получава покани от автори като Оноре дьо Балзак и Франсоа Рабле, които пожелават именно той да илюстрира книгите им. Под ръката на Гюстав Доре оживяват обичани и до днес герои – Котаракът в чизми, Дон Кихот, Спящата красавица, Пепеляшка, Гаргантюа и Пантагрюел… Това са само част от образите, на които художникът вдъхва живот. Най-мащабната му и грандиозна работа обаче е Библията. През 1865 г. се появява изданието с 238 гравюри към Стария и Новия Завет. Монументалният труд е издаден първо на френски, а след това е преведен на всички европейски езици. Илюстрациите са определяни като такива с първостепенно значение за формирането на представата ни относно случващото се в Стария и Новия Завет.
Последната завършена работа на Гюстав Доре са илюстрациите към „Гарванът“ на Едгар Алън По. В края на живота си той си поставя отново голяма и смела цел, а именно да илюстрира великия Шекспир. Тя обаче остава неосъществена, защото Доре умира малко след като се захваща с рисунките. Въпреки че не успява да илюстрира Шекспир, Гюстав Доре остава в историята като един от най-влиятелните художници. Самият Винсент Ван Гог го нарича „художникът на народа“, тъй като той чрез творчеството си успява да стигне до очите и сърцата на хората, вдъхвайки емоция и живот на едни от най-обичаните литературни герои.
