Кое дете, с развълнувано сърце, не е писало писмо до Дядо Коледа? Вярваме, че почти всяко. Но кое дете е получавало писмо от самия белобрад старец? Ще ви отговорим. Децата на Дж. Р. Р. Толкин.
Бащата на съвременния фентъзи жанр разкривявал почерка си, поръсвал пликовете със снежен прашец, лепвал им марка от Северния полюс и изпращал писмата до децата си. И ако посмеем да погледнем извън комерсиалния образ на добрия старец и рекламите за Кока-Кола, и попаднем в дълбините на митологичния му произход, може би ще разберем защо британският писател е приел неговата роля. Защото Толкин плува в същите тези дълбини на митове и легенди. Да не кажем, че е шампион по плуване там.
Едно малко тъжно, но вълшебно детство
С род, далечно коренящ се в Германия, но роден през 1892 г. в Южна Африка, Джон Роналд Руел Толкин накрая израства в Англия. Преди да стигне до „Острова“ обаче, някак символично, почти легендарно бащата на фентъзито ще се появи на бял свят, контрастиращ на горещата Африка със своето приказно излъчване. Едно писмо на майка му Мейбъл до родителите на съпруга ѝ Артър ще превърне бебето Толкин в мит, каквото ще е цялото му творчество:
„Бебето прилича на същинска фея, както е цялото нагиздено с бели волани и бели обувки. Бих искала всички да можете да го видите. А когато не е толкова навлечено, мисля че ми прилича на елф“.
Две години след раждането на „приказното“ бебе на бял свят идва и брат му Хилари и тримата с майка им заминават на семейно посещение в Англия. Бащата е трябвало да се присъедини към тях малко по-късно. Той обаче не успява, защото е повален от инсулт. Останала ненадейно вдовица, Мейбъл не се завръща в Южна Африка, а остава с родителите си близо до Бирмингам. Именно красивите му покрайнини малкият Роналд, както бил наричан Толкин в семейството си, изследвал като дете и те по-късно станали вдъхновение за много негови творби. Детството му въпреки всичко било вълшебно, защото майка му се постарала да е такова. За съжаление приказката свършила с нейната смърт, причинена от диабетна кома, когато Толкин бил само на 12. Две десетилетия по-късно спасяващият живота инсулин ще бъде открит.
Приела католицизма през 1900 година, Мейбъл успява да посади вярата у младия Толкин и години след нейната смърт той ще напише, че именно заради неговата майка, която е била почти мъченица в опитите си да отгледа него и брат му, той е успял да запази католическата си вяра.
Да измислиш митология
Зад религиозната стабилност на Толкин стои и фигурата на свещеника, на когото момчетата са оставени след осиротяването им. Именно тази силна християнска вяра, на фона на фантастичното и митологично творчество на автора, често озадачава много хора. В неговия измислен свят няма преклонение пред Бог.
Страстен любител на езиците и идеята да създаде митология, която да посвети на Англия, той сътворява нова вселена, история, която има нужда от собствени езици. И въображението му измисля всичко това, облечено като митология, без християнския познат бог, за да е далечно, мистериозно и интересно и все пак да е една възможна истина. А Бог всъщност винаги присъствал там. Той присъствал дори и в самото създаване на този свят, защото Толкин сам казва, че е възможно човек да получи от Бог „внезапен проблясък на скритата действителност или истина“. И точно така той започва да пише своя измислен свят, за да може „Средната земя“ да заживее в митологичния цикъл „Книга на изгубените предания“. През 1977 г. тя посмъртно е издадена и позната като „Силмарилион“. Именно нейните предания са невидимото присъствие и муза зад последвалите легендарни творби на Толкин, като „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“.
Именно повлиян от вълшебния си измислен свят и вече професор по англосаксонски език, една вечер, проверявайки студентски съчинения, импулсивно написва на гърба на едно от тях: „В една дупка в земята живееше хòбит.“ И с това изречение слага началото не само на своята известност и първи роман, но и на съвременния жанр „фентъзи“.
Кой е Дядо Коледа?
Дядо Коледа е сложен образ, познат под много имена, минал през различни режими, добивал определена репутация. Преди комунистическия режим в България той се е казвал Дядо Мраз и както казва Гео Милев: „Иде през гори, балкани – чак от Черното море“, а чувалът му е пълен предимно със сняг, а не с дарове. След 1944 г. Дядо Мраз продължава да е известен така, но вече има нова роля – носи не само зимата, но и подаръци. Разбира се, те не се раздават на Коледа, а на Нова година. Ето обаче, че с падането на режима пада и мразовитото му наименование и, свободен да раздава подаръците на децата на християнския празник, вече се подвизава с името Дядо Коледа. Някои търсят първообраза му в свети Николай, в Германия го наричат Кристкинд, а Кока-Кола му дадоха един коренно различен, модерен и болезнено комерсиализиран образ.
Легендата обаче е една по цял свят: той живее далеч на Север, във вълшебната, но историческа страна Лапландия, обитавана от елфи и джуджета, които му помагат в изработването на подаръци. Виждаме защо Дж. Р. Р. Толкин е очарован от този митологичен образ, защото, както се казва в известната статия на вестник „The New York Sun“ от 1897 г.: „Да не вярваш в Дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите!“. Е, Толкин със сигурност не може да си позволи това!
Затова и писателят съвсем всеотдайно се превръща в Дядо Коледа и на 24 декември, 1920 г. той за първи път сяда на бюрото си, за да напише писмо на своя тригодишен син Джон от името на добрия старец. Думите се леят в разтегнат почерк от червено мастило, пощенската марка е от Северния полюс, а писмото е в отговор на въпроса на малкия Джон към баща си: „Съществува ли Дядо Коледа?“. От това първо писмо през 1920-а, та до 1943-а четирите деца на Толкин ще получават по едно всяка Коледа, илюстрирани детайлно от самия автор.
През годините тези писма от чисто информативни ще се превърнат в цели истории за приключенията на белобрадия старец, разширявайки още повече Коледната митология. Създаденият за децата нов свят е пълен с измислени езици и герои: секретарят на Дядо Коледа – елфът Илберет – изпраща на децата коледно съобщение на езика на елфите (познат и от „Властелина на пръстените“), а добрият Полярен мечок им изпраща писмо с азбуката, открита от него в пещерите на гоблините.
Дж. Р. Р. Толкин пише последното писмо от името на белобрадия старец през 1943 г., когато Втората световна е в разгара си. В него Дядо Коледа се сбогува с децата, които вече са прекалено големи, за да го очакват – едно символично сбогуване с невинността във всичките ѝ прояви. Този прекрасен коледен свят, роден от всеотдайната бащина любов, е публикуван три години след смъртта на Толкин под формата на книга. Тя може и да не ви накара да повярвате в Дядо Коледа, но определено е една от най-искрените и красиви илюстрирани коледни книги. И както казва Тери Пратчет:
„Всички деца, чиято отвореност към нови светове не е била попарена досега с комиксови герои и просветени учители, ще се влюбят в тази книга.“
