Художникът, който превръща жените в богини – така наричат Алфонс Муха. Жените в картините му се отличават с необикновена грациозност, нечовешко дълги коси и много цвят. Като млад той кандидатства в художествената академия в Прага, но не го приемат, защото „няма талант“. Това обаче не му пречи да се превърне в един от най-разпознаваемите и значими художници от края на XIX и началото на XX в.
Алфонс Муха е роден през 1860 г. в малкото чешко градче Иванчице, което тогава е част от Австрийската империя. Още в невръстна възраст показва певчески талант и известно време е хорист в катедралата „Св. Петър“ в Бърно. Проявява интерес към фолклора, отличник е по музика и рисуване. По всичко личи, че той е едно талантливо дете, но никой не му обръща внимание. Светът тогава все още не е готов да разбере и оцени таланта му.
Съдбоносна се оказва срещата му с граф Карл Хен-Беласи, който го наема да възстанови стенописите в замъка „Хрушовани Емахоф“. Той веднага забелязва таланта на младия Алфонс и до такава степен остава впечатлен, че се превръща в негов меценат. С негова помощ бъдещият художник започва да посещава Мюнхенската художествена академия. Междувременно започва да пътешества из Северна Италия. Не след дълго следват и посещенията му в академиите „Жулиен“ и „Колороси“ в Париж, като същевременно работи като художник на реклами и илюстратор на списания.
За световния успех на Алфонс Муха допринася молба от известната френска актриса Сара Бернар. На нея ѝ предстои премиера на „Жизмонда“ по Викториен Сарду в „Театъра на Ренесанса“ в Париж. Спешно ѝ трябва плакат за постановката и със задачата да го направи се заема именно Алфонс Муха. Още на следващия ден той представя творението си, но директорът на театъра изобщо не е впечатлен, защото плакатът не прилича на нищо, което е правено досега. По това време в тази област творят Жюл Шере и Анри Лотрек, но интерпретацията на Муха по нищо не прилича на тях. Неговият плакат е тесен и висок, а Сара Бернар е изобразена в семпли бели тонове и много стройна, каквато далеч не била. И въпреки първоначалното неодобрение именно този нестандартен плакат носи на Муха шестгодишен договор с актрисата, а творението му става толкова търсено, че за отрицателно време придобива колекционерска стойност.
От този момент нататък Алфонс Муха започва да работи по плакати в стил, станал известен като ар нуво или Модерн. Този стил достига своя връх през 90-те години на XIX в. и се отличава с асиметрия, флорални мотиви и вълнообразни форми. Той е характерен както за живописта, така и за архитектурата, бижутерията, графичния дизайн и други приложни изкуства. Макар и смятан за един от най-видните представители на ар нуво, самият Алфонс Муха никога не се отъждествява с този стил и дори често на шега пита какво е това.
Дали се е възприемал като представител на ар нуво или не, факт е, че с плакатите си Алфонс Муха става световноизвестен. Неговите нарисувани жени не могат да бъдат объркани. Те са изключително грациозни, с буйни красиви коси, чувствени и приличат на богини. Неслучайно тези плакати си спечелват прозвището „Жените на Муха“. Художникът е канен не само в Европа, но и в Америка. Славата му нараства дотолкова, че дори известният бижутер Жорж Фуке го кани да изработи интериорния дизайн на неговия бутик. Той създава нестандартна и атрактивна обстановка, съчетавайки скулптура, живопис и стъклопис.
За връх в творчеството на Алфонс Муха се смята цикълът „Славянска епопея“. Художникът се увлича по панславизма и се опитва да изобрази значими събития от историята на славянските народи. Цикълът е финансиран от американския бизнесмен Чарлз Ричард Крейн, а платната са с внушителни размери – някои от тях достигат височина от 8 м. Сред тези картини можем да видим нарисуван и българския цар Симеон. За това си има и още една любопитна причина – съпругата на Алфонс Муха е родена в Пловдив. Мари Хитилова е дъщеря на адвоката Франтишек Хитил – един от онези чехи, помогнали на страната ни след Освобождението. Муха я приема за своя ученичка, но не след дълго между тях пламва голяма любов. И въпреки че тя е на 23, а той на 46 години, те се женят и Мари се превръща в единствената му муза. Тя продължава да поддържа близки отношения с българските интелектуалци и подкрепя панславистичните идеи на съпруга си.
Макар и да е световноизвестен, съдбата на Алфонс Муха не е благосклонна към него в последните му години. Когато войските на Хитлер нахлуват в Чехословакия през 1939 г., художникът е един от първите арестувани. След като прекарва известно време в затвора, той е освободен, но здравето му е непоправимо разклатено. Покосява го тежка пневмония и той умира точно десет дни преди да навърши 80 години. Но макар и отишъл си незаслужено отритнат, талантът на Алфонс Муха остава да живее в картините му. Дори и след толкова години жените богини греят от плакатите му, на които той остава ненадминат майстор.
