Бързай бавно

09/11/2020

„Понякога сме толкова пленени от ежедневието си, че забравяме да отделяме време за това да се наслаждаваме на красивото в живота. Сякаш сме зомбита. Погледни нагоре и свали слушалките си. Кажи „здравей“ на някой, когото видиш, а може би и да прегърнеш някой, който изглежда така, сякаш го боли.“

 

Тези смислени думи принадлежат на обичания актьор Киану Рийвс, който преди известно време трогна света с тежката си съдба… Когато е само на две години, родителите му се развеждат. В ранните си години страда от дисклексия, което затруднява образованието му в училище. Губи жената, която обича и детето си, а след това и сестра си, която се разболява от левкемия. Всичко това кара известния актьор да погледне на живота с други очи и да преосмисли приоритетите си. Голяма част от приходите си той дарява за благотворителни каузи, а негови фенове казват, че често го виждат да се вози в градския транспорт като най-обикновен човек. Макар и световно известен, Киану Рийвс се научава да цени малките жестове и започва да обръща по-голямо внимание на близките си.

 

Такива тъжни истории днес не са рядкост. Ежедневието ни е толкова забързано и стресиращо, че не успяваме да обърнем внимание на истински важните неща в живота и да намерим достатъчно време за близките ни хора. Съвременният човек винаги бърза – да заведе децата на училище, да не закъснее за работа, да напазарува. Често попада и в задръствания, което го изнервя още повече. Сметките и кредитите също така усложняват  положението. Все по-често боледува и страда. Така понякога спира да вижда красивото в живота и да цени близките си.

 

Тази плашеща тенденция не е прозрял само Киану Рийвс, но и трима архитекти от Сараево. Те са възпитаници на Академията по изящни изкуства и създават един от най-иновативните мостове в света. Той е разположен над река Миляцка и свързва Академията с исторически каменен зид, защитавал града в различни битки. Характерна за този мост е примката, която създава илюзията, че трябва да вървиш с главата надолу, за да преминеш. Парапетът е само от стъкло, което още повече засилва възприятието.

Истината е, че не е нужно да вървиш с главата надолу. В примката са разположени пейки, на които човек може просто да спре, да седне и са остане насаме със себе си. Неслучайно неговите създатели му дават името „Бързай бавно“. Идеята е минаващите да се стреснат от примката и да спрат. Осъзнали колко стресиран и забързан е съвременният човек, те се опитват по свой собствен оригинален начин да го накарат да спре за момент и да се замисли. Освен това мостът по необикновен начин среща двата потока хора и ги кара да се вгледат един в друг.

 

Според някоя тълкувания мостът символизира врата за влизане в града. Те се дължат на факта, че свързва каменния зид и Академията по изящни изкуства, която в миналото е била църква. Част от минувачите се шегуват, че се чувстват сякаш преминават от едно измерение в друго, когато вървят по моста. Това твърдение се допълва и от факта, че от едната страна брегът на река Миляцка е затревен, а от другата страна е каменен.

Дължината на моста „Бързай бавно“ е някъде около 40 м. Въпреки че не е толкова мащабен, колкото може би сме си представяли, той повдига много въпроси. Кара ни да се стреснем, да спрем и да се замислим. За къде бързаме? Защо сме тръгнали натам? Обадихме ли се на близките си? Прегърнахме ли ги? Казахме ли им, че ги обичаме? Кога последно намерихме време за себе си? Когато си зададем тези въпроси, осъзнаваме колко много изпускаме. Дали трябва да ни се случат лошите неща, които са връхлетели Киану Рийвс или да се озовем пред примка, за да се запитаме кое наистина е важно? Отговорите са много и всички ни водят към това да бързаме бавно.

от

публикувано на: 09/11/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: