Заглавието не подвежда. Вече тук е ставало дума за Страхо Темелковски, мултиинструменталист и композитор със северомакедонски корени, роден и израсъл в Гренобъл. След концертния си албум с Омар Соса, за който вече сме говорили, ето и първия му самостоятелен албум „Саунд Бракя“, на френски с „а“ (по липса на „я“) накрая. Братството на музикантите следва родствените връзки на съответните им музики. В случая със Страхо, пътешествието няма начална, нито крайна точка. Нищо, че артистичната му резиденция в Лион в 2018 дава първите парчета, работата с музикантите е доста по-обемиста и съвсем не така лековата, както изглежда на първо слушане.
Както стилово, така и мелодично, ритмично и хармонично. Необременен с каквито и да е величави идеи в джаза или традиционните музики, Страхо като че ли си играе да смесва западноевропейското с балканско, близко и средноизточно, като на моменти прескача и до антиподите. Освен на традиционните си струнни (бас, китара и мандолина), Страхо показва и уменията си на перкусионист и бийтбоксър, заобиколен е с френски музиканти (пиано, синтезатори, акордеон, саксофон, туба) и майстори от близки и далечни култури с гембри, ней (в първото парче лесно може да се сбърка с кавал) и ситар.
Преходът между звучностите е естествен и неусетен, в едно и също парче наистина можете да се почувствате като че ли едновременно сте на много места. Отблясъците на т.н. „сериозна“ музика не се сблъскват с чистата орална или инструментална традиция, басът прелива във виолата, мандолината – в перкусиите. Ще спестим истина, ако не отдадем дължимото и на балканските брас-формации, които го очароват с импровизациите си, но това не му е достатъчно и още в първата си банда, на 15 години, Страхо намира смисъл в смесването им и с джаз, и с дъб, и с програминг. На моменти ориенталското – най-вече за слушател от югоизточната част на Европа – може да звучи според вкусовете му или прекалено софт, или прекалено хард, но пред френската публика всичко е точно.
Търсенията на Страхо, макар и предимно музикални, го водят и до поезията – още 25-годишен замества известния басист Стив Суоъл в поетичен проект, впоследствие пише и свири и за театъра, и за киното. Работи и в маргинални среди, като клипа му към новия албум е със затворничка от Кабо верде. Парчетата, които лично аз бих откроил като богатство на инвенцията и финес в интерпретацията са най-вече началното „Du Dernier au Premier Soupir“ (букв. от последния до първия дъх) и многозначителното „Le Miel de la Vie“ (медът на живота). Е, Страхо пърха като работлива пчеличка и медът му е полифлорен и многоухаен, дано в бъдеще да продължи да ни изненадва приятно с широтата на погледа си, без значение дали бягайки от идентичността си я затвърждава или обратното, като в случая с „бракята“ му по звуци.
