„Какъв е този кръст?” – са думите на дете, застанало пред новата арт-инсталация в центъра на София. „Това е човек, не виждаш ли?”.
„Един човек”, сътворен от художника Венелин Шурелов, се издига като исполин дори над Народния Театър. Проектът е високотехнологична интерактивна инсталация – антропоморфна структура, изградена от 42 LED екрана. Всеки е образ сам за себе си и частица от цялото. Там присъства всичко, което може да се види на една улица, в един парк. Там може да видим и себе си. Електронното тяло излъчва видео от камери, разположени наоколо, предварително направени записи и дори текст, за динамично и разнообразно въздействие върху наблюдателя.
Аристотел разглежда обществото като по-важно от индивида, ”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.“. Той възприема света като организъм, като сбор от части, никоя от които не може да съществува без другите. Вярва, че всяко наше действие оказва влияние върху живота на друг. И за да е здраво обществото, това трябва да се припомня. Инсталацията не изпълнява морализаторска функция, а е просто подобно напомняне.
От друга страна следва внушението „един”, което ни връща към единицата – нейната уникалност и самодостатъчност. Ренесансовата личност.
„Човек изживява само самия себе си.” – Фридрих Ницше
Ренесансът в културата е период, който започва през 14-и век в Италия. Това е времето, в което единицата се откроява сред обществото. Забелязва се промяна във фокуса от дълбока религиозност и зависимост към вглеждане в човека и осъзнаване на неговата индивидуалност. Инсталацията по свой начин откроява отделната личност и ѝ дава ръст, извисява я и я провокира да развие себе си, да остави някаква следа в света.
„Инсталацията попада в категорията на процес-ориентираното изкуство. Чрез своята функционалност произведението е отделено от контрола на автора и представлява гъвкава структура, зависеща от поведението на хората и промяната на околната среда. Изграденият на този принцип обект би бил добро отражение на обществения образ в настоящия момент. Фигурата, която доминира в публичното пространство не е конкретна историческа личност, а сбор от едно постоянно актуализиращо се множество от случайни минувачи или нарочни посетители. Интерактивният елемент води до възможност за игрови взаимоотношения, но би могло до доведе до остри социални послания…” – Венелин Шурелов.
Създателят на арт-инсталацията – Венелин Шурелов, е награждаван многократно за работата си в областта на театъра и съвременното изкуство. Неговата платформа се нарича “SubHuman Theatre” и целта ѝ е да „събира много аспекти на забравената човечност”.
Идеята на автора не е определена. Тя е свободна, плаваща, не ограничава. Напомня за това, че всеки от нас прави избора какъв ще бъде в този живот – кое място ще заеме, на кой екран ще се появи. „Един човек” е способен да разрушава, да създава, да обича, да мрази. А изборът – определя неговата амбивалентност.
„Един човек” въздейства и с това, че се появява точно в този момент от историята на човечеството. „Той се появява в период на най-различни кризи, едно силно турбулентно време – кризата в здравеопазването, в икономиката, в политиката… Неговата природа е основана в новаторското, в несигурното, в непровървяната пътека…” – Венелин Шурелов
Високотехнологичната инсталация ще се извисява срещу Двореца до декември 2021 г. Всеки, който желае да участва с изображения и видеа (до 30 сек, които може да бъдат включени в инсталацията), може да ги изпрати на subprodukt@gmail.com.
Интересно е в коя част на инсталацията ще се появят отделните послания. Някой може да иска да се види в главата, с претенция за интелектуалност, но в крайна сметка да се озове на друго място. Някой може да се стреми към сърцето, с претенция за чувствителност и емоция, а инсталацията да го постави в петата. И дали посланието на обикновения човек, изпратил своето мимолетно видео-съобщение, може да стои на всички 42 екрана, а това на някой, който винаги си е мислил, че има какво да каже, да блесне само за секунди, върху коляното.
Автор: Иван Тасев
