Когато се запознахме с Елица Йовчева, аз бях стажант-репортер и ръката ми трепереше докато насочвах диктофона към нея. Въпреки това разговорът ни се получи, защото ни сближи любовта към театъра. Дали заради дипломата си по психология или заради желанието постоянно да се движи напред, Елица Йовчева прави много различен театър и успява да те провокира да мислиш. След като завършва СУ „Св. Климент Охридски“, тя се насочва към НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където учи Режисура за драматичен театър, а след това става и магистър по Театрално изкуство. Професионалният ѝ път минава през Театър „София“ и ДКТ „Васил Друмев“ в Шумен, където е асистент-режисьор на представленията „Нощта на 16-ти януари“ и „Начало на криворазбирането“.
Постановките, на които тя самата е режисьор, са авторски и различни. През 2018 нейното представление „11:27“ е номинирано на Малък сезон в ТР „Сфумато“ и се играе на голяма сцена, а по-късно печели и „Награда на София“ в категорията „Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства“. С авторския спектакъл „Три“ участва в международния фестивал за млади режисьори „THEATER NETWORKING TALENTS“ в Крайова, Румъния. В началото на тази година беше премиерата и на постановката „Кукли сме ние“ в Театър „НАТФИЗ“.
В момента работи върху нов проект, вдъхновен от живота и творчеството на поета Гео Милев. С Елица се опитваме да избягаме от разговора за конкретна постановка и си говорим за театъра изобщо. Както постановките, така и отговорите тук са различни и ни карат да се замислим.
Какво е за теб да правиш театър?
Да бродиш в тъмното по неотъпкани пътеки по посока на светлината.
Какво е да си независим творец?
В отговор на този въпрос ще цитирам поета Гео Милев: „Да се отдадеш на култура в България е цял подвиг.“. Да си независим творец означава да си много гъвкав и предприемчив, да си готов непрестанно да приемаш откази и да търпиш лишения. В трудни условия творецът се познава най-добре. В моя случай това е съзнателно, доброволно избран път. Въпреки многото неудобства, независимата сцена ми позволява да съм по-смела в избора на теми и идеи, които интерпретирам. Но най-важното за мен като творец е да имам до себе си доверен екип от професионалисти. Вярвам в колаборацията и съавторството като основни отправни точки на театралното създаване.
Нашето ежедневие е доста забързано. По какъв начин влияе това на театъра?
Основното предизвикателство, пред което е изправен театърът в нашето забързано ежедневие, е дефицитът на внимание на публиката. Вследствие на интензивното дигитално живеене, което възпрепятства формирането на идентичност и адекватни критерии за качество, публиката става все по-слабо толерантна към задълбочените изследвания и енигматичните театрални форми. Бързите решения, шаблонните ситуации, ярките стимулации във звуково, визуално и текстуално отношение се възприемат по-лесно от зрителя. За да отговорят на тази потребност, преобладаващата част от театралните творци също занижават своите критерии, като предлагат лесно смилаемо културно съдържание. Резултатът е повърхностен, блудкав, скечов театър, който задоволява само най-нисшите нива от пирамидата на потребностите.
Бъдещето на театъра в кратките драматургични форми ли е според теб?
Да. Ние вече сме свидетели на тази трансформация. Вследствие от паниката и шока, които светът изживява от началото на тази година досега, театърът също се изменя, опитва се да се адаптира към новите условия. Появяват се алтернативни жанрове, най-често кратки монологични форми, разпространявани в камерни пространства или онлайн. Независимо от това, дали тази тенденция ни харесва или не, ние сме длъжни да я отчетем и да я последваме, ако искаме да запазим контакта със своята публика.
Аристотел твърди, че зрителят трябва да преживее катарзис, за да има смисъл от театъра. Това важи ли и днес или зрителят иска друго?
Съвременният зрител е много обременен от ежедневните си грижи. Наблюдението ми е, че преобладаващата част от публиката съзнателно избягва възможността да преживее катарзис. Тя вижда в театъра предимно средство за разтоварване от тежестта на битовите проблеми. Ето защо голяма част от неконвенционалните, експерименталните представления имат много малка посещаемост; те внасят допълнително напрежение в духовния живот на публиката, която иска поне за час и половина вечер да не трябва да взима важни решения. Да възпитаваш нова публика – това е равносилно на подвиг. Да разбуташ стереотипите на зрителя, да го извадиш от зоната му на комфорт и да го изведеш на едно друго ниво, в което той съзнателно да провокира сам себе си като избира културни продукти с висока художествена стойност, като си задава неудобни въпроси и търси отговорите им – това е неотъпкана пътека. Моята пътека. Въпреки спорните резултати смятам, че опитът си струва.
Твоите драматургични произведения са все авторски. Защо предпочиташ да създаваш текстове? Не е ли по-лесно да вземеш готови пиеси?
На режисьора никога не му е лесно, който и път да избере. Винаги започва от начало, като деца сме. Когато театралният режисьор посегне към утвърден образец от световната драматургия, той печели много силен съюзник в лицето на автора. Добрият драматург залага стабилни опорни точки в текста, кодове, които режисьорът трябва да умее да разчита. Ако тази „среща“ между автори и режисьор се осъществи, при наличието на оригинална и добре аргументирана режисьорска интерпретация, крайният резултат е стойностен културен продукт и следователно, пълноценен контакт с публиката.
Създаването на авторско представление е твърде рисковано начинание. Никога не се знае какъв организъм ще се роди на финала и дали ще проговори на езика на публиката /или тя на неговия/. Още от следването ми в театралната академия изграждането на драматургия и сценичен образ „от нищото“ представлява огромен интерес за мен като творец. Теоретиците на театъра наричат този тип създаване колаборативно (на английски: Devised Theater). Става дума за групов процес, в който всички участници са съавтори и генерират теми и идеи на базата на своите лични светоусещания и опитности. Въз основа на импровизации, лабораторно писане на текстове, актьорски тренинги и експерименти рано или късно се ражда авторски спектакъл, изцяло базиран на текстове и преживявания на участниците. Както става ясно, колаборативното създаване изисква от режисьора да изпълнява множество роли – на режисьор, психолог, драматург, координатор, актьор, продуцент, лидер… Именно тази възможност за едновременно прилагане на широка палитра от умения мотивира изследователския ми интерес в полето на колаборативния театър. Както и любимото ми занимание – да пиша.
Какво те мотивира да продължаваш да правиш театър? За какво мечтаеш?
Мотивира ме мечтата ми за търсеща, критична, безкомпромисна публика.
