Най-продаваният жив автор, четвърта в листата за най-продавани автори за всички времена и със 179 написани книги зад гърба си, Даниел Стийл се превръща в кралица на романтичния жанр. Зад нейния успех обаче трябва да има тайна. Как се пишат 179 книги? С дисциплина. И макар с годините да е развила умението да работи върху пет книги наведнъж, така и не успява да работи успешно върху петте си брака. И въпреки множеството любовни истории в творчеството и живота ѝ, в последните години самотата изглежда като единствената емоционална приятелка на равнодушната ѝ, но стабилна работна дисциплина.
Да не повториш самотното си детство
Даниел Фернандес Доминик Шейлин-Стийл е родена през 1947 г. и е единствено дете, което въпреки че е родено в Ню Йорк, прекарва голяма част от детството си във Франция. Там тя постоянно е част от вечерите, които родителите ѝ организират, или на които присъстват. Това ѝ дава възможността да наблюдава светския свят, превръщайки се в „муха на стената“, която изучава и опознава. Именно този период от „възрастното ѝ детство“, както тя сама го нарича, сякаш е това, което я е направило писател.
Когато обаче родителите ѝ се развеждат, тя остава с баща си и започва да води доста по-самотен живот, рядко виждайки се с други деца освен в училище. Любимото ѝ място е било къщата на най-добрата ѝ приятелката, защото е била пълна с деца (общо 8) и в нея е имало майка… И въпреки че никога не се е чувствала наистина дете и не е мислела особено за възможността да има свои собствени, ето че, дали подсъзнателно или съвсем желано, тя е прехвърлила образа на пълната къща с деца от детството си и в своя живот. Дори тя самата не би помислила, че ще има цели девет деца.
„Няма чудеса. Има само дисциплина.“
Това, че Даниел Стийл днес е един от най-успешните автори в света, не означава, че тя винаги е искала да се занимава с писане. Всъщност като малка тя е искала да бъде… монахиня. Възпитана като яростна католичка, религията винаги е била важна част от живота ѝ, но въпреки това не се отдава на вечен обет и целомъдрие, а по-скоро на обратното: на пет брака.
Още като малка Даниел пише разкази и стихове, а на 19 години, вече млада съпруга и все още в университета в Ню Йорк, е готова с черновата на първия си роман. Оттогава тя е безспирна, неуморима и изключително дисциплинирана в своята работа, изкарвайки понякога до седем книги на година. Което звучи почти невъзможно, като тя самата споделя, че един роман ѝ отнема около три месеца. Как тогава тя успява? Отговорът ни дава надписът на една от стените в нейния офис, който гласи: „Няма чудеса. Има само дисциплина.“
Какво точно има предвид Стийл под „дисциплина“? Работа по 20, 22 часа на ден? Писане докато пръстите ѝ не се подуят и ноктите ѝ не прокървят? Работа върху пет книги едновременно? Ами, да. Това е нейната дисциплина и въпреки че признава, че това е прекалено откачен начин да изкарваш парите си, на нея ѝ харесва. За нея четири часа сън са достатъчни. Точно на толкова е свикнала, отглеждайки децата си, заради които е писала само вечер. Разбира се, ако никое от тях не е имало ушна инфекция, болки в корема или кошмари.
На този навик и на безкрайната си енергия тя отдава своята продуктивност, която за много изглежда нереална. Някои дори смятат, че тя има хора, които да пишат книгите ѝ, защото е невъзможно да е толкова плодотворна професионално. Специалисти в областта на науката за съня твърдят, че е възможно Даниел Стийл да преувеличава своя работен график. Според тях само четири часа сън не са достатъчни, за да бъде човек адекватен и продуктивен, но въпреки това приемат, че може би авторката е от редките хора с генна мутация, които имат нужда от много малко сън. За Даниел Стийл обаче няма мистерия.
„Жива или мъртва, дъжд или слънце, отивам на бюрото ми и си свършвам работата.“
И тогава станаха пет
Огромният и безспирен поток от думи на Даниел Стийл се излива не от другаде, а от застрашената от изчезване пишеща машина „1946 Olympia“. Излизащите от нея любовни романи се отправят моментално към класациите с най-продавани книги. През 1989 г. Даниел Стийл дори е записана в „Рекордите на Гинес“ като авторът имал книга бестселър най-много поредни седмици – 381, за да бъдем точни. Успехът ѝ е неминуем, защото книгите ѝ, колкото и категоризирани като „розиви“, са правдоподобни и интригуващи. Нейните героини, покосени от прищевките на съдбата, смело се изправят срещу нещастието си и продължават напред. Но не и без романс. А какво става отвъд страниците и кориците на книгите на Стийл? Нищо по-различно, защото много от романите ѝ всъщност са основани на личния ѝ живот. А той е колоритен.
По всичко личи например, че „Завръщане у дома“ – първият роман на писателката – вплита сюжета на собствения ѝ живот по време на брака ѝ със съпруг номер 1 – банкера Клод Ерик Лазард, с който се женят, когато Стийл е на 18 г. и имат една дъщеря. Разведената самотна майка от романа ѝ скоро ще бъде самата тя, разделяйки се със съпруга си след близо 7-годишен брак. Милионерът банкер не е от мъжете, които искат жените им да работят, а младата Даниел Стийл вече е забелязана и тя няма как да не тръгне по пътя си.
Работеща в рекламна агенция и все още чакаща развода си с Лазард, Стийл среща съпруг номер 2 – Дани Зугелдер. В затвора. Докато интервюира друг затворник. През 1973 г. той е освободен условно, премества се при Стийл и на следващата година се завръща отново в затвора по обвинения в банков обир и изнасилване. Стийл остава до него и двамата, мъчейки се да слеят коренно различните си животи в едно, се женят в затворническото кафене. Бракът ще продължи не повече от две години, но кариерата ѝ ще се изстреля нагоре с романите „Страстно обещание“ и „Сега и завинаги“, със сюжети смущаващо напомнящи на историята ѝ с любимия престъпник.
Стийл очевидно е в период на приключения, тъй като съпруг номер 3 – Уилиям Тот – също е от другата страна на закона, като бивш наркоман и престъпник. В деня след развода си със Зугелдер и вече осми месец бременна от Тот, Стийл се омъжва за него. Двамата се опитват да отгледат сина си Николас и да имат нормален живот, но писателката вече има своята слава, а Тот – своите демони, които го настигат отново и отново във формата на спринцовка. Бракът приключва през 1981 г. , но вдъхновението, изчерпено от личния живот на писателката – не.
Съпрузи номер 4 и 5 повече се вписват в търсенията и на героините на Стийл. Писателят и търговец на вино Джон Трейна осиновява синът ѝ – Николас, а тя неговите две деца и заедно имат пет собствени. С него имат прекрасен живот до момента, в който не e издадена биографична книга за Стийл, в която се разкрива осиновяването на Ник, за което никой не знае. Това разтърсва брака и семейството им. През 1997-а музикално талантлив, но цял живот емоционален, психически нестабилен и пристрастен към наркотиците Ник се самоубива. На следващата година съпрузите се разделят, но остават много близки, сплотени от трагедията и щастливите 17 години брак.
Последният съпруг на Даниел Стийл – финансистът от Силиконовата долина Томас Пъркинс – също не успява да остане вечната любов на писателката и бракът им трае само четири години. След него за Стийл остават огромните ѝ домове, които в последните близо две десетилетия няма с кой да сподели. Освен с многото си деца, но само по празниците. Остават и множеството признания, въпреки критиките относно романите ѝ. Остава и дисциплината ѝ да пише и надеждата ѝ, че някога ще приключи живота си с лице, паднало върху нейната „1946 Olympia“.
