Да, трагичната любов на Ромео и Жулиета е измислена, но мястото на действието е истинско. Верона е опакована в история, разказана от оцелялата ѝ в годините архитектура; пропита от артистично наследство; музиката отеква от древния ѝ амфитеатър, а любовта витае из улиците ѝ, независимо, че героите от Шекспировата пиеса не съществуват. Духът и славата им са толкова силни, че зареждат града с чувство, което много ще определят като вечна любов. Ние също тръгваме да я търсим, вървейки с Ромео и Жулиета.
Намираща се между главните градове на Северна Италия – Венеция и Милано – Верона се е разположила на бреговете на река Адидже и на около 45 км. от най-голямото и едно от най-красивите италиански езера – Гарда. Ако имате време, преди да се впуснете по стъпките на Ромео и Жулиета, непременно трябва да го посетите, защото красотата и спокойствието, които излъчва, ще останат с вас задълго.
Автентичната Верона
Много, много преди Шекспир да напише своята романтична трагедия, Верона вече има своите исторически белези, започнали с нейното основаване през IV в. пр.Хр. Запазеният във времето исторически център на града разказва над 2-хилядната му история с всички негови важни епохални елементи от Римската империя, Романския архитектурен период, Средните векове и Ренесанса.
Крепостните стени на града, строени в различните етапи от развитието му, като се започне от времето на Римската империя от I в. пр.Хр., та до XIV век, в миналото са опазили Верона от много нашественици. В по-съвременните времена градът е нямал толкова врагове, но стените са продължили да го предпазват – този път от индустриализацията. Те определено са ѝ попречили да си проправи път в старинния град, било чрез железница, било чрез производствени фабрики. Точно тази запазена автентичност на града през 2000 г. вкарва Верона в златната листа на Юнеско като световно наследство.
Шекспир и Верона
Но още преди Юнеско да се застъпи за града, безспорно Шекспир е човекът, който е направил така, че прекрасната Верона да излезе от сянката на други по-големи градове в Северна Италия, като Венеция например. И макар Шекспир да не е автор на трагичната история (да, точно така, той я адаптира брилянтно от вече съществуващи новели, посветени на архетипите Ромео и Жулиета), със своята вече голяма слава той превръща града в една от най-романтичните дестинации в света. И защо точно Верона е място на действието? Той просто се придържа към сюжета на италианския писател Луиджи да Порто в новелата му от 1531 г., за която авторът претендира, че е исторически вярна и я е чул докато е бил войник. За него се твърди, че е написал произведението си след като той самият е преживял подобна невъзможна любов, но без трагичния край. Шекспир е запазил имената, опустошителната развръзка и, разбира се, мястото на действието – красивата Верона.
По стъпките на Ромео и Жулиета
Не е случайно нито мястото на статуята на Шекспир, нито надписът – това е портата „Portoni della Bra“. Вярва се, че по времето, когато трагичната история на двамата влюбени се е състояла (а именно през XIII век), тази порта е била главният вход към града. Макар този си външен вид да е придобила през късния XIV век, има сведения, че през 1257 г. там вече е имало порта, така че историята звучи правдоподобно. Именно през нея Ромео, изгонен от града, е поел към своето изгнание, казвайки гравираните на мраморната плоча думи:
„Няма свят извън стените на Верона, а само скръб, чистилище и ад!“
Преди обаче Ромео да напусне Верона той трябва да се сбогува със своята любима и я посещава в нейната къща, където заедно прекарват нощта.
„Къщата на Жулиета“ е почти насилствено превърната в туристическа атракция. Тя датира от XIII век и е принадлежала на рода Капело. Заради близостта в звученето, от него се предполага, че излиза известния род на Жулиета – Капулети. Това, разбира се, е само легенда, въпреки че фамилия с такова име наистина е съществувала. Няма данни обаче, че Капулети са живели в тази къща. Но магията на любовната трагедия явно е много по-силна от фактите и днес мястото е претрупано както от туристи, така и от техните любовни послания и желания – написани на подръчни материали и не толкова грижливо подпъхнати в някой процеп. Самата сграда е превърната в музей, а известния балкон, под който Ромео за първи път е признал любовта си, е построен едва през 1936 г., така че Жулиета всъщност не е надничала точно оттам. В двора е поставена бронзова статуя на девойката, чиято гръд е безцеремонно изтъркана, разбира се, във вярване, че това ще донесе късмет в любовта. Въпреки че тя е нямала никакъв.
Съвсем в реда на нещата Ромео също си има дом, принадлежащ на рода Монтеки. Всъщност този род наистина е съществувал и дори е дал името си на политическа партия във Верона. Дали трагичния влюбен обаче е бил техен родственик? Ами… да продължим към „Къщата на Ромео“.
Сградата, със своята кула и назъбени стени, напомня на малък замък в най-старата част на Верона. До ранния XIV век е принадлежала на фамилията Монтеки. Днес сградата е частна и е населена, затова и може да се разгледа само отвън.
Има още едно място из улиците на Верона, където според пиесата двамата влюбени са засвидетелствали любовта си. Криптата на романската базилика „Свети Зинон“, завършена напълно (и след последвала реставрация) през 1398 г., не само пази тялото на светеца, но и тайната от скришния брак между Ромео и Жулиета. Според Шекспировата трагедия точно това е мястото на състоялия се красив, но обречен съюз.
„Каква ти крипта! Във прозирен купол, защото Жулиета спи под него…“
За жалост всички знаем как завършва тази любовна история, а с това и нашата обиколка на Верона по стъпките на най-известните ѝ влюбени – с Гробницата на Жулиета. Разгадаването на мястото ѝ е поредица от улики, които са търсени в произведението. Жулиета трябва да изпие „отрова“, която ще я приспи за 48 часа, в рамките на които тя ще бъде погребана. Там ще дойде нейният любим, за да избягат, когато се събуди. Но тъй като Ромео е изгонен от града, той няма право да влиза в него, което говори, че гробницата ѝ е била извън стените на Верона. По времето, когато се развива действието, единственият манастир извън града е бил капуцинския манастир „Сан Франциско“. Там, в живописна крипта, лежи саркофаг от червен мрамор без капак. Жулиета обаче я няма. Според някои гробницата е създадена през 30-те години на миналия век като поредния туристически капан, но други вярват, че тялото на Жулиета наистина е било положено в манастира и по-късно, когато историята станала известна, духовниците от манастира са го преместили, за да спрат потока от поклонници.
Няма значение дали вярвате, или не, Ромео и Жулиета дали наистина са съществували, защото Верона и всички автори, увековечили трагичната им любов, ги държат живи. И това чувство е толкова силно пропито в града, че дори и превърнали се във фантоми из улиците му, младите влюбени продължават да нашепват за своята любов.
„защото досега светът
не знай любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и Жулиета!“
