Считана за непривлекателна още от дете, изпитваща съмнения в религията в младежките си години и привърженичка на радикални и либерални възгледи вече като жена, Мери Ан Евънс претърпява своята метаморфоза и се превръща в Джордж Елиът. Мъжкото име под перото, с което цял свят я познава, само привидно ще ѝ помогне творбите ѝ да бъдат приети „сериозно“ в причудливата, пуританска Викторианска епоха, защото творчеството ѝ се оказва достатъчно силно, че да не се нуждае от тежестта на мъжко име.
Мери Ан
Тази година се бележат точно два века и една година от рождението на Мери Ан Евънс. Тя се ражда на 22 ноември през 1819 г. в имението, в което баща ѝ работи като управител – „Арбери Хол“. Мястото ще окаже огромно влияние не само на нейното интелектуално развитие, но и на нейното по-късно творчество. Първият ѝ роман „Адам Бийд“, издаден през 1859 г., перфектно и детайлно обрисува социалната пирамида в едно аристократично английско общество. Това изследване на конкретния социален слой е изложено на хартия, благодарение на наблюденията, които е имала възможност да направи в детството и младежките си години в имението. Разбира се, ако тя самата не е била интелигентното и любопитно момиче, което е била, тези наблюдения просто са щели да се изпарят във времето, без да станат част от художественото наследство, което тя оставя.
На прага на Викторианската епоха и в началото на управлението на кралица Виктория момичетата и жените нямат особени права и образованието е било привилегия предимно на мъжете. Не и за Мери Ан. Като любимка на баща си, тя ще получи достъп до библиотеката на имението и до образование, защото той смята, че това ще е добра инвестиция в явно некрасивата му дъщеря. Било е много възможно нейният доживотно коментиран недотам приятен външен вид да ѝ попречи да се омъжи. И ето че баща ѝ, виждайки колко будна, любопитна, очевидно за всички интелигента, но и непривлекателна е тя, решава да ѝ даде образование като алтернатива и перспектива.
Липсата на физическа красота обаче Мери Ан цял живот компенсира със силен интелект, проникновеност и омайващ език, с който описва реализма с жестоката му суровост, но и оцветен с поезия и въображение.
Метаморфоза във Викторианската епоха
Година преди кралица Виктория да се възкачи на трона, майката на Мери Ан умира. Момичето е само на 17 г. Двете нямат силната връзка, която съществува между нея и баща ѝ, което може би в последствие води до ниското ѝ самочувствие и постоянни съмнения във възможностите ѝ. Няколко години след смъртта на майка ѝ, двамата с баща ѝ ще се преместят от имението „Арбери Хол“ в провинциалния Фоусхил, близо до Ковънтри, който по-късно ще вдъхнови шедьовъра „Мидълмарч“.
Близостта до Ковънтри ще се окаже решаваща за формирането на възгледите на младата Мери Ан, която макар възпитана в силно религиозна среда, вече изпитва своите дълбоки съмнения в религията. И въпреки че е напуснала училище след смъртта на майка си, тя продължава да се самообразова, като усилията и интересите ѝ са съсредоточени в литературата и чуждите езици (най-вече немски). Движи се сред общество на религиозно-либерални хора, запознава се с творчеството на теолози и философи и дори превежда техни произведения, като „Животът на Иисус“ на теолога Давид Щраус, който отхвърля божествения произход на Месията. Сред все още пропитата и закостеняла от стари възгледи епоха, метаморфозата на Мери Ан започва.
Във време на потисната сексуалност, изразена в привидна патриархалност, преструвки и лицемерна скромност, младата Мери Ан е в началото на 30-те си години, разкрепостена, неомъжена и почти до края на живота си поддържаща интимни връзки или с мъже, за които така и не се омъжва, или с такива, които са вече женени. И въпреки неугледния си външен вид, тя предизвиква вниманието на тези мъже – нещо неприемливо за фалшиво моралното общество тогава.
„Глупави романи от жени писателки“
Когато през 1850 г. Мери Ан се установява в Лондон, за да стане писателка, тя се настанява в дома на Джон Чапман и започва да пише за неговото радикално списание „Уестминстър Ривю“. Друго, което започва, е интимна връзка с него. Той е женен, но освен с жена си живее и с другата си любовница и прекаленият интерес към нея става причината тя да трябва да се изнесе. И го прави, но за сметка на това Мери Ан става асистент-редактор на списанието. На тази позиция тя има възможност да стане част от интелектуалното общество на епохата и да бъде приета наравно с тях. По този начин тя може писмено да изложи своите виждания за времето, в което живее и неговите социални класи. Мери Ан изключително симпатизира на бедната класа, поставя под въпрос религията и е привърженичка на правото на жените на образование и имотна собственост. Въпреки това не се изявява прекалено отявлено като феминистка. Това, което обаче показва (макар и анонимно) чрез есето си „Глупави романи от жени писателки“, са критиките към писателките от Викторианската епоха.
Според нея повечето от тези романи са не просто „глупави“, но и реалността е крайно и явно пренебрегната в тях, героите, езикът и историята като цяло – пълни с клишета. Според нея тези романи, написани от жени за жени, в които главната героиня винаги е образована, но това образование я прави просто самонадеяна, а историята винаги завършва щастливо с брак за мъж, който тя обожава, са опасни за обществото. Опасни са, защото показват, че жените нямат никаква полза от образованието, а художествената литература съвсем се е отдалечила от случващото се наистина в живота. А за Мери Ан истинското изкуство показва света такъв, какъвто е, майсторството е в това да придадеш цвят на сивия реализъм, но не дотам, че да го превърнеш в нереалност.
Да измислиш Джордж Елиът
Почти три години след излизането на критичното есе, философът и критик Джордж Хенри Луис хваща вниманието на редактора на списание „Blackwood“, разказвайки му за своя мистериозен приятел, писател на име Джордж Елиът, който иска да публикува първия си роман „Адам Бийд“. Джордж Елиът е представен като прекалено срамежлив и чувствителен свещеник, който не иска да разкрива самоличността си, защото дори и намек за негативна критика към творбата му, би го накарала да спре да пише.
Тогава Мери Ан и Джордж Хенри Луис живеят заедно вече 5 години и макар той да е женен, счита Мери Ан за своя съпруга. Тя е спечелила доверието му, че може да пише художествена литература и сега той е готов да я подкрепи в това начинание. Заедно измислят идеята за мистериозния псевдоним, зад който Мери Ан трябва да остане възможно най-дълго, за да се възприемат творбите ѝ насериозно в тази пуританска Викторианска епоха.
Това обаче не се случва, защото след като „Адам Бийд“ е публикуван през 1859 г., той се превръща в бум, а мистериозният автор – в известна личност, която няма как да продължи да се крие. Маската е свалена и под мъжкия псевдоним се показва несигурната все още Мери Ан – жената, която живее с женен мъж. Жената, отхвърлена от обществото от фалшиви моралисти. Жената, тръгнала срещу Бог и религията. Жената-писател, критикувала другите като нея, но всъщност съвсем различни.
И ето… Дори строгите норми на Викторианския морал са безсилни пред таланта. Дори осъждащото общество не се сдържа да не я чете. И въпреки че епохата, в която живее, би трябвало да я захвърли като по-низше създание, каквото е било жената тогава, те с присъщото си лицемерие я оставят да твори. Защото Мери Ан показва реалността. И макар да не е нужно повече да се крие, до края на живота си тя ще използва името Джордж Елиът, защото е посветено на мъжа, който я е подкрепял. Мъжът, който е вярвал в таланта ѝ. Мъжът, с който живее 24 години до неговата смърт – Джордж Хенри Луис.
