Имало едно време едно магаре, едно куче, една котка и един петел. Те били вече стари и непотребни за своите стопани, които искали да ги убият, защото нямали полза от тях. Животните обаче избягали и решени да станат музиканти, се запътили към Бремен. Натам сме се запътили и ние, но за разлика от тях ние ще го стигнем, ще го разгледаме и ще разберем защо героите от приказката на Братя Грим са имали такова желание да отидат до града, разположен на река Везер.
Реката, Ханзата и Градът
Красивият Бремен – мястото, към което музикантите се отправили – се намира в Северозападна Германия, само на около час път с влак от Хамбург. Бремен буквално се е разтегнал между река Везер на около 70 км. преди тя да се влее в Северно море. В исторически план реката е изиграла огромна роля в развитието на града, превръщайки го днес в едно от най-големите пристанища в Германия и в един от най-важните нейни индустриални центрове.
Реката буквално ражда Бремен. Старият град, откъдето, разбира се, се е разраснал в последствие, се е развил върху пясъчна дюна, натрупана върху мочурищата на реката. Постепенното развитие на икономическия живот на града е свързано най-вече с външната търговия, корабоплаването и корабостроителницата на уникалните кораби ког (cog). Така, през 1358 г. Бремен съвсем в реда на нещата се присъединява към Ханзата – средновековният търговски съюз на страните от Северна Европа, основан в Любек – и оттогава е познат и като Свободен ханзеатски град Бремен. В съюза градът добива изключителна търговска мощ заради връзката си със Северно море и разрасналата се морска и речна индустрия и през XV век става един от най-силните градове в Ханзата.
Първият ентусиаст от приказката, публикувана от Братя Грим, който искал да потегли към Бремен, било старото магаре. По пътя си то срещнало кучето и му казало:
„Знаеш ли какво, аз отивам в Бремен и съм решил да стана музикант. Ела с мене…“
Роланд
Търговската история на Бремен е наистина славна и затова не е чудно, че градът е известен и с една статуя, която се е превърнала в символ на свободата и търговските права (и не, не е на Бременските музиканти). Тази статуя е специална, защото макар на героя, който символизира, да са издигнати много паметници в Германия, само тази се наслаждава на присъствие в листата на Юнеско. Според експерти на организацията, поставяща под своята закрила обекти и места с изключителна културна и историческа важност, това е един от най-представителните и навярно най-старият екземпляр от многото статуи, посветени на Роланд.
Малко над десетметровата статуя е символ на свободата и независимостта на града в образа на легендарния френски рицар, благородник и верен воин на римския император Карл Велики. За този храбър рицар се носят легенди, увековечени в средновековната поема „Песен за Роланд“. Масивната статуя е построена през 1404 г., след като през 1366 г. нейният дървен предшественик е унищожен от войници на архиепископа. Вярва се, че докато статуята е цяла, Бремен ще бъде свободен град.
„Ела с нас в Бремен. Ще станем музиканти.“, казали магарето и кучето щом срещнали стария котарак.
Домът на властта
Какво още биха могли да видят Бременските музиканти, ако наистина бяха стигнали до града? Още от историческото му богатство! Идеализираният образ на Роланд, поставен на централния площад „Марктплац“, гледа към катедралата „Свети Петър“ – „домът“ на властта в Бремен през много от вековете. Същата власт, която разрушава оригиналната му статуя.
Многоетапното изграждане на катедралата в днешния ѝ вид започва през XII век, след пожар, който е разрушил предишната църква, както и голяма част от града. Двете ѝ 98-метрови кули близнаци се виждат отдалече. Една от тях е отворена за посетители и от върха ѝ се открива най-приказната гледка над Стария град.
Централният площад „Марктплац“, или старият пазарен площад, продължава със своя ансамбъл от красиви средновековни предложения. На него на 16 октомври 1035 г. се е състоял първият свободен пазар в Северна Германия, който се празнува там и до ден днешен. Днес, освен че емблематичната статуя на Роланд се издига на него, а величествената катедрала е приковала не само погледа на каменния рицар, на площада има още един представител на средновековната архитектура на града.
Сградата на Кметството, която върви в комплект със статуята на героя като наследство на Юнеско, също може да се намери там. От своето завършване през 1410 г. красивата готическа сграда (както и почти цял Бремен) се е съхранила във времето и днес е обявена за „бижуто“ на историческото сърце на града. Богато украсеният екстериор и интериор на кметството напомнят за важността на града по времето на Ханзата и за неговата политическа и най-вече търговска независимост. И декорацията, и местоположението на Кметството е демонстрация на увереност спрямо архиепископа. Вече не катедралата доминирала площада, а красивата общинска сграда.
Улицата на търговеца
Ако излезем от историческото сърце на града, а именно „Марктплац“, отправяйки се към реката ще открием една от главните улици на Бремен – „Бьотхерщрасе“. Макар и дълга само 100 метра и официално най-тясната улица в града, тя е и една от най-интересните. Причината е търговецът Лудвиг Розелиус – бащата на безкофеиновото кафе – който в началото на XX век изкупил всички къщи на улицата. А стремежът му? Да ги превърне в архитектурно достойнство, престроявайки ги напълно. Преди улицата да бъде тотално реновирана от Розелиус, тя е била важен търговски център поради близостта до Пазарния площад и реката. Там са живели много бъчвари, откъдето идва и името ѝ (böttcher – бъчвар). Днес тези 100 метра са любими на посетителите на града, защото могат да се видят много музеи, арт галерии и работилнички, наслаждавайки се на микса от тухлена архитектурата и арт деко.
Разбира се, градът има още много заслужаващи визитата ви места, тъй като той е един от малкото запазили средновековната си архитектура от бомбардировките на Втората световна война. Старият занаятчийски квартал „Шноор“ или крайречната алея „Schlachte“ също са прекрасни градски дестинации. Но тъй като сме по пътя на Бременските музиканти, които толкова са искали да заживеят и работят в Бремен, нека се насочим и към самите тях. Защото те вече са се събрали.
„Слушай, Червеноглавчо, я по-добре ела с нас в Бремен“, били думите на магарето към последния член на групата – петелът.
И макар че искащите да станат музиканти животни така и не стигат до Бремен, градът дължи голяма част от известността си на тях. Затова и можем все пак да ги открием там. Връщаме се до кметството и ги виждаме: бронзово магаре, върху което стои бронзово куче, върху него бронзова котка, а на върха на животинската пирамда – бронзов петел. Вярно е, копитата на магарето са малко изтъркани. Но това е на късмет, за който ги потърка. Но внимавайте – трябва да докоснете и двете копита с двете си ръце. Ако използвате само една ръка, с която да докоснете само едното копито, в Бремен ще кажат, че просто едно магаре поздравява друго.
И така, Бременските музиканти така и не са достигнали Бремен. Макар и измислени герои, голямото им желание за нов и по-добър живот там, ни кара да се замислим защо именно в този град. И няма друг начин да разберем, освен да ги последваме и да проверим в самия Бремен. Те са там духом.
