Всички ние съществуваме на тази земя, но не всички успяваме да живеем живота, който искаме. Защото това не винаги е лесно и провокативната Пеги Гугенхайм е пример за това. Колекционер и покровител, тя се превръща в един от най-емблематичните персонажи на миналия век. Зад бронята на силна и уверена жена тя живее бурен живот. От страст до трагедия, от любовта към изкуството до любовта към домашните ѝ любимци. Всичко това е тя.
Бохем още от малка
Пеги Гугенхайм е родена през 1898 г., дъщеря e на Бенджамин Гугенхайм и Флорет Селигман. Нейният чичо Соломон Р. Гугенхайм е голям колекционер на изкуства и собственик на едноименния музей в Ню Йорк. През 1912 г. бащата на Пеги живее в Париж с любовницата си, но решава да се завърне в Америка. Корабът, с който планира да пътува, се поврежда, затова той избра да прекоси Атлантическия океан с Титаник. На 15 април той губи живота си по време на корабокрушението, но умира като герой – той дори е пресъздаден във филма, който печели Оскар, на Джеймс Камерън. Отстъпвайки мястото си в спасителната лодка на жени и деца, той изчаква момента на смъртта си в смокинг, докато пуши пури и пие коняк. Тогава Пеги е на 14 години. Още от ранните си години тя изразява необходимост да бъде независима и свободна от изискванията, които нейното семейството отправя. С дял от 2,5 милиона долара от наследството, които тя получава след смъртта на баща си, тя тръгва на пътешествие, което я отвежда от Ниагарския водопад до мексиканската граница. Тя изразява своя бунт и чрез външния си вид, бръснейки веждите си в гимназията, за да шокира съучениците си. Много смел и авангарден жест и десетилетия след това се превръща в тенденция в определени субкултури.
Любовта като трагедия
Животът на Пеги Гугенхайм е осеян със семейни трагедии, започвайки с преждевременната загуба на баща ѝ. Пеги започва работа в книжарница в Ню Йорк в началото на 20-те си години, където се запознава с интелектуалния кръг на града. Скоро тя се омъжва за Лорънс Вейл, безпаричен дадаист, от когото има две деца. Чрез него тя започва да се доближава до артистите от европейския авангард, като Ман Рей, Константин Бранкуши и Марсел Дюшан. Бракът се разпада и Пеги се мести в Европа с децата си. През 1928 г. тя среща голямата си любов, писателят Джон Холмс, който трагично умира шест години по-късно по време на малка операция. След него Пеги има множество афери, до 1941 г., когато се омъжва за художника Макс Ернст. Само две години по-късно двойката се развежда. Трагедията в живота на Пеги не присъства само в романтичните ѝ връзки: едната от двете ѝ сестри почива при раждането, а другата губи две деца в катастрофа. И накрая дъщерята на Пеги – Пегийн се самоубива на 41 години.
Изкуството преди всичко
По време на Втората световна война тя се намира в Париж, където продължава да купува произведения на изкуството за бъдещия си музей. С напредването на германската армия към Париж обаче, тя е принудена да се върне в Ню Йорк. Тя моли Лувъра за помощ, надявайки се че може да остави своите произведения на изкуството под тяхна защита по време на войната. Музеят обаче отказва, заявявайки, че колекцията ѝ не си струва да бъде спасена. С помощта на няколко приятели тя пренася всичките си произведения на изкуството в САЩ /незаконно/, като ги етикетира и обявява за „домакински предмети“. През 1942 г. Пеги Гугенхайм отваря галерията „Изкуството на този век“ в Ню Йорк, а през 1948 г. има собствен павилион във Венеция. Благодарение на нея следвоенното американско изкуство пристига в Европа и всеки може да се възхищава на произведенията на Джаксън Полок, Аршил Горки и Марк Ротко.
Една свободна душа
Въпреки че е шокираща и скандална за времето си, Пеги е иноватор, истински бохем и ценител на изкуството. Животът ѝ е пълен с любов, изкуство, мъже и … кучета! Пеги Гугенхайм обожава тези малки създания с големи души. Затова им дава и специални имена: Капучино, Хонг Конг, Циганка, Емили, Пеперуда, Бебе и тн. Пеги Гугенхайм умира на 23 декември 1979 г. на 81-годишна възраст в болницата Кампосампиеро във Венеция, където е хоспитализирана заради счупен крак. Погребана е в градината на своя Палацо Верние до любимите си кучета.
