Докато е на път – така Олга Токарчук разбира, че е носител на Нобелова награда за литература за 2018 г. Пред полския всекидневник Wyborcza споделя: „Когато разбрах, трябваше да спра, помислих, че е шега“. Но това съвсем не е шега. Тя е петият полски носител на наградата след Хенрик Сенкевич /1905 г./, Владислав Реймонт /1924 г./, Чеслав Милош /1980 г./ и Вислава Шимборска /1996 г./ Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата заради „наративното си въображение, което с енциклопедична страст представлява пресичането на границите от живота“.
А това богато въображение и енциклопедичната страст на Токарчук личат особено много в една от най-хубавите ѝ книги – романа „Бегуни“, който се появява на български през 2009 година в превод на Силвия Борисова. През 2008 г. романът печели полската литературна награда „Нике“, а десет години по-късно, през 2018 г., книгата е удостоена с престижната награда Man Booker International Prize, която се присъжда на преводна книга, издадена на английски език. А Олга Токарчук е и първата полска писателка, която печели наградата.
Ако трябва да опишем с една дума романа „Бегуни“, то най-много би му подхождал думата пътуване – пътуване през различни места, но и пътуване вътре в себе си. Самата Токарчук е човек на пътя. Родена в Сулехов, тя често пътува между родния си град и Вроцлав, между Полша и многобройните държави, в които гостува и изнася лекции. Още в първите редове на романа четем за пътя като смисъл на живот: „Явно ми е липсвал някакъв ген, благодарение на който хората пускат корени навсякъде, където са останали малко по-дълго. Много пъти съм опитвала, но моите корени винаги биваха плитки и най-лекият повей на вятъра ме събаряше. Не покълвах, бях лишена от тази растителна способност. Не пия сокове от земята като Антей, негова противоположност съм. Моята енергия идва от движението – от друсането на автобусите, от грохота на самолетите, от люшкането на фериботите и влаковете.“ От Фландрия през XVII в. до летището на XXI в., от писмата през съвременните пътеводители, от личната история до лекциите по психология – това е роман-пътуване за непокълващите хора.
Заглавието на романа съвсем не е случайно. Бегуните са стара руска секта, в чиято основа е вярването, че можеш да избегнеш злото, ако постоянно се движиш. Те вярвали, че ако пътуваш, ще спасиш душата си, спреш ли – ставаш уязвим. Между редовете на своя роман Олга Токарчук ни среща със своите бегуни, които постоянно търсят и не спират на едно място. Романът е един сложен лабиринт от писма, бележки, есета, наблюдения. Бегуните на Олга Токарчук са някъде по летищата, гарите, тунелите на метрото, някъде където могат да се прескочат границите: „Пътуваме всяка година, вече седем, откакто се оженихме – разказваше във влака млад мъж с дълъг елегантен черен шлифер и черна чанта, която приличаше на изискан калъф за скъпи прибори за хранене. – Имаме много снимки – продължи – подредени. Южна Франция, Тунис, Турция, Италия, Крит, Хърватия, дори Скандинавия /…/ Всичко, което съм видял, вече е мое – заключи този човек, изведнъж оживен, и енергично се удари по бедрото. „Романът прескача напред-назад във времето, прекосява границите с лекота, но героите са все така мобилни, а душите им са търсещи и неспокойни.
Олга Токарчук обаче не е само умел крадец на истории, а нещо повече. С присъщата си енциклопедичност тя успява да улови всеки детайл на променящия се свят: „Днес всяка уважаваща себе си дрогерия вече предлага на своите клиенти специална серия козметични средства за пътуващи. Някои вериги им отделят дори цели лавици. Там има всичко необходимо: шампоан, течен сапун за пране на бельото в хотелските вани, сгъваема четка за зъби, кремове с UV филтри, спрей против комари, кърпички с боя за обувки /цялата цветова гама/, интимна козметика, кремове за крака, кремове за ръце. Специфичното за всички тези артикули е размерът им – миниатюрни тубички и кутийчици, шишенца колкото палец /…/ Изглежда, козметичната индустрия е решила, че феноменът на пътуването е умалено копие на уседналия живот, негова забавна и леко инфантилна миниатюра.“ Това, което обединява различните истории и герои на този роман, е желанието да се движиш. Това, което сближава на пръв поглед несвързаните части на романа, е пътят – колкото физически, толкова и психологически.
Дали заради образованието си или заради необикновената си проницателност, Олга Токарчук успява да вникне в човешката душа. Тя има диплома по психология от Университета във Варшава и известно време работи като психотерапевт във Валбрич. Токарчук вижда отвъд лицата онова, което се крие в душите и умовете ни. „Бегуни“ не е просто роман за преминаването на физическите граници, а роман и за пътуването вътре в нас. Съвременният човек е засипан с информация, реклами, новини, но парадоксално е самотен и флуиден, стабилен, но и същевременно крехък. Бегуните на Токарчук са в постоянно движение и търсене на себе си: „Пише с черен флумастер: границата. Там се караха. А може би трябва да се върне и във времето преди заминаването им? Не, остава при границата. Сигурно е подал паспортите през прозореца на колата. Беше между Словения и Хърватска. После си спомня как пътуваха по асфалтираното шосе през изоставени села. Каменни къщи без покриви със следи от пожар или бомби. Явни белези на война. Запустели ниви, суха безплодна земя, оставена без грижи. Стопаните ѝ се изгонени. Мъртви пътеки. Стиснати челюсти. Нищо не се случва, абсолютно нищо, те са в чистилището. Пътуват с колата, гледат мълчаливо трогателните пейзажи. Но нея не помни, твърде близко седеше до него. Не помни спираха ли някъде там, или не. А, да, заредиха на някаква малка бензиностанция. Май купуват сладолед. И времето, беше задушно.“
Но не само хората се разпадат. Самият съвременен свят е фрагментарен и нестабилен. Във всеки един момент Олга Токарчук ни разколебава в равновесието на света, а човекът сякаш сега ще се разпадне пред очите ни, но пътят спасява всички. С внимание към детайла и присъщата ѝ енциклопедичност Олга Токарчук рисува света на съвременните бегуни – разколебани и фрагментарни, но намиращи спасение в пътуването. „Бегуни“ е роман лабиринт, в който ще се намерим, само ако си позволим тишина, в която да пътуваме заедно с Олга Токарчук.
