Годината е 2004-а. Изминали са три лета, откакто организацията Британски съвет се е преместила в бяла сграда с изящни форми в центъра на София. Церемонията по откриването на новия английски просветителен център се води от член на кралското семейство. Принц Андрю, Херцог на Йорк – третото дете на Кралица Елизабет II и Принц Филип, пристига в българската столица, за да даде начало на осезаемо влияние на ставащата популярна островна култура. Адресът на новата локация на Британския съвет е улица Кракра номер 7.
По същото време, на същото число километра южно от мястото, в една езикова гимназия с подчертано изучаване на английски език, “подгответата” научават за ценната придобивка. Новината им споделя учителката по английска литература, която все още работи и като преводач на различни събития. Мълвата плъзва бързо сред учениците с по-специално отношение към родния език на Шекспир, Уайлд, Ленън и кой ли още не. За предстоящата среща разбира и един осмокласник с интереси към историята и литературата. Неговите таланти се поддържат от крехка възраст, по причини родова връзка и безкрайни лета в единствения и до днес град-музей в България – Копривщица.
Тийнейджърът тъкмо навлиза в етап от живота, в който успява да задели някой и друг лев от джобните си пари. И въпреки разностранните влияния на своите приятели и съученици, усещането за силна връзка с книгите и знанието се затвърждава. Той се сдобива със симпатичните, чуждоезични сини класически издания с пингвин на корицата, а заедно с тях и петте блока часове, интензивно обучение по английски. А културата на британците му става все по-любопитна.
Годините са такива, че все повече юноши от съседните класове говорят за курсове по езика, издаване на сертификати и задълбочени познания. За легитимно средище на тези допълнителни часове образование се възприема именно Британския съвет в центъра на града. Цените там обаче не са по джоба на всеки гимназист с желание. Така стоят нещата и за героя на нашия разказ. Негова близка приятелка обаче вече година посещава мястото и му споделя една важна подробност. Едно щастливо обстоятелство.
Центърът за островна култура се радва на богата библиотека. Разнообразни книги, всякаква стилистика, модерни четива… хиляди страници английски думи, фразеологизми и cool изрази. Всичко, което може да развълнува силно всяко отворено към света съзнание. И тук следва огромната изненада – читалнята към библиотеката е със свободен достъп за всеки. Каква чудесна възможност, наистина?! Осмокласникът не чака допълнителна покана, качва се на тролея и се озовава пред аристократична сграда. Бяла, построена с бял камък, с внушителни глави на римски божества, кацнали по фасадата. Читалнята към библиотеката се намира на втория етаж. Атмосферата вътре в къщата е магична. Дъбови парапети, стълбища и мебелировка. Уютно скърцащият паркет сякаш само засилва преживяването, напомнящо за библиотеката от първия роман на Умберто Еко – “Името на розата”.
Отношението на служителите, изумителният избор от заглавия и компанията на всички тези книги кара осмокласникът да се връща отново и отново. Във въздуха обаче витае някаква особена енергия. Нещо необяснимо, отнякъде познато и лично за юношата. Някаква невидима нишка между приглушената светлина на коридорите и неговите детски спомени. Каква обаче? Така и не успява да си изясни. Времето минава, ежедневието на тийнейджъра се променя и той съвсем забравя за читалнята, библиотеката и Британския съвет. Но желанието да търси, да научава нови истории, свързани с културата и живота на българите се запазва в неговото ДНК.
Годината е 2020-а. Малко преди началото на класическата есен. В София тя винаги навява спомени и красота. Събужда се и пламъкът за нови знания. Въпреки различните обстоятелства, свързани с нов вирус, традициите се запазват. От 1984-а насам към тях европейската общност добавя и “Дните на наследството”. Тази инициатива, идея на тогавашния френски министър на културата Джак Ланг, дава възможност на широката публика да посети национални обществени или частни обекти. Всички те разкриват архитектурното наследство и често отварят врати само по този повод.
Когато в списъка със сгради младежът съзира седалището на Британския съвет в България, искрена радост изпълва порасналия гимназист. Не е сигурен защо сградата срещу Докторската градина е включена към историческия уикенд, но в съботния есенен ден, след разходка, включваща посещения на Народния театър, Военната академия, Френската резиденция, Джамията “Бани Баши” и къщата-музей на Вазов, решава да провери. Непосредствено преди входа на бялата къща от камък спира пред паметна плоча със следния текст:
Младежът с корени в Копривщица безпогрешно разпознава фамилията и бащиното име на най-големия благодетел на родния град на майка му – Хаджи Ненчо Дончев Палавеев. Но, каква е връзката между него и тази къща в центъра на София?
На входа е посрещнат от любезна дама – директор на Британския съвет, която се интересува дали някога е посещавал мястото. Оказва се, че преди 11 години прочутата библиотека и читалнята към нея са дарени на Библиотеката по англицистика и американистика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Но къщата се превръща в истинска находка. Разкошната сграда в стил ар деко се появява на ъгъла на улиците “Кракра” и “Оборище” през 1922-а година. Нейн собственик е семейството на Дончо Палавеев – един от най-значимите български тютюневи магнати в началото на 20-те години на XX век. В къщата през годините кипи усърден обществен живот. По покана на домакина редовно се събират представители не само на търговския, но и на политическия елит на страната. Сред най-честите гости е самият министър – председател Андрей Ляпчев, живеещ съвсем наблизо.
Не по-малко популярна с неуморен труд и обществена дейност е г-жа Йовка Палавеева. Тя е била председател на женския комитет на името на княгиня Евдокия, заедно с други дами от тогавашния столичен елит. Копривщенската снаха успява да събере значителна за времето си сума от 12 милиона лева. Фондът се използва за построяването на първите детски ясли в младото Царство. Живота на придворна дама тя съчетава с отглеждането на петимата си сина. Всички те са били изпратени в Германия, Швейцария и Франция за обучение в сферите на финансите, инженерството, агронауките и търговията. Целта пред тях – на свой ред да поемат бизнеса.
През 40-те години натрупаното състояние е било изложено на риск. Втората световна война е в разгара си, а наред с нейното развитие редица търговски пътища са спрени. Въпреки гаранцията от държавата, която позволява на дейността с беломорски тютюн, магнатът губи огромната сума от 22 милиона лева. След 9-и септември положението обаче става още по-сериозно. Комунистическата власт отнема на търговеца остатъка неговото състояние, гони го от дома на “Кракра” и го изпраща под стража в родната Копривщица. Къщата в центъра на София става щаб на генерал от Червената съветска армия. Смяната на строя за щастие не се отразява на дома на тютюневия търговец – военните се оказали съвестни ползватели. След тяхното изтегляне, къщата се трансформира в детска градина, с която и до днес се свързват спомените на много от по-възрастните софиянци.
Реституцията в началото на 90-те връща аристократичния имот на истинските му собственици – наследниците на Дончо Палавеев. От години те живеят във Франция и САЩ и вземат съвместно решение да продадат дома на дядо си. Собственик става германско застрахователно дружество, което отдава внушителната сграда под наем на Британския съвет. Благодарение на историческата памет и отношение към мястото, то и до днес се радва на своите вековни механизми за заключване на вратите на партера. Те разделят обширния вестибюл на столова, салон кабинет и зимна градина. В нея все още активна остава друга стогодишна система – този път водна, с красиво изработена чешма.
Сградата на улица “Кракра” номер 7 остава символ на времена на устрем за нашата страна. Съществена част от тях е родът Палавееви, оставил в завещанието си на Копривщица обновената сграда на читалището, паметника “Костница”, посветен на героите от Априлското въстание, сградите на училището, гимназията, камбанарията при църквата “Свети Никола”, сградата на общежитието и дарителски фонд за издръжката на образованието в града. Към последното си желание добавя и намеренията си фондът на негово име да дари средства за построяване на културно-просветно или икономическо нововъведение, което е от значение за подобряването на живота на копривщенци.
Тези истории за светли българи са важни за оцеляването ни, като народ с бъдеще, за да ни напомнят, как ние сме успявали да се преборим с всички неправди и трудности. В момента се борим срещу невидимите врагове на апатията, незнанието и забравата. Отново от нас зависи изходът от тази битка. Спомнете си го всеки път, когато минавате покрай къщата от бял врачански камък, на ъгъла на улиците “Кракра” и “Оборище”.
