Ако има ничие пространство между земята и небето, което едновременно да те заземява, но и да те устремява към божественото, то това е Метеора. Няма нищо по-впечатляващо и каращо те да се преклониш пред земната природа и сила от това да погледнеш от върха на тези магически скали. В същото време висотата, на която си се изкачил, те кара да вярваш, че може да се пресегнеш към небето и да го достигнеш. Божествената атмосфера на манастирската общност, приютила се там, пък потвърждава, че това място е нещо повече от само съвременна туристическа дестинация. Извисени към небето, сякаш паднали именно оттам, човек се чуди как в тази иначе равна и плодородна земя в Централна Гърция са се забили тези монолитни и самотни скали.
Мистерия или природа
Често гледката, пред която хората са изправени, пристигайки в Метеора, ги кара да се чудят, как е възможно тези уж земни скали да изглеждат по този неземен начин. Незнайно как озовали се тук, сякаш дошли от безкрайната вселена, те често са свързвани с истински паднали метеорити, оставили космическия си отпечатък на нашата планета, там в Централна Гърция. Колкото и мистична и завладяваща да е тази теория обаче, нека погледнем назад във времето, за да видим и гледната точка на природата.
Дошло време за Олимп да бъде създаден и природата започнала своето майсторство: издигала, оформяла, нагъвала и накрая създала най-високата и най-митичната планина в Гърция. Но не, няма да ви говорим сега за нея, нито за нейните богове. Просто всичко в живота е свързано. Така е и тук. Създаването на Олимп предизвикало оттеглянето на водите на едно праисторическо езеро. Това огромно езеро заемало територията на днешната Тесалийска равнина в Централна Гърция. И така, в периода между измирането на динозаврите и последния ледников период (наречен Терциер), когато водите на Тесалийското езеро се оттеглили към морето, те отмили със своята мощ по-меките скали, за да останат феноменалните скални образувания, наречени днес Метеора.
Защо Метеора е по-специален
В днешно време, когато пътуваме навсякъде и виждаме всичко, бихме си казали: „Добре де, има много зашеметяващи скални образувания в света. Какво точно им е специалното на тези?“ И тогава отиваме на това митично място и разбираме. Защото величието на природата там се съчетава по такъв уникален начин с архитектурата и вечното човешко желание да се свържем с божественото, че просто стоим, мълчим и се възхищаваме. Неслучайно през 1988 г. Метеора влиза в списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Защото освен гледките, които земята там подарява, тя предоставила и перфектното място за християните да постигнат истинска изолация. Така се родили кацналите върху тези труднодостъпни скали манастири, които и до днес превръщат това място в свещено и специално.
Далече от света
Историята на тези манастири може да бъде проследена до 9 век, когато е и първото споменаване на Метеора във връзка със заселилата се по тези древни върхове аскетична група отшелници. Те се изкачили по стръмните каменни стълбове, въоръжени само със своята непобедима воля и непоклатима вяра. Живели в котловини, пукнатини и пещери, далече от суматохата на селищата, отдадени на изолация, търсещи мир, хармония и връзка с Бог. И в недрата на високите отвесни скали, които държали настрани всички освен най-устремените вярващи, в продължение на векове те откривали своето райско убежище. За да оцелеят, разчитали на своята силна вяра и на помощта на местните, от които получавали храна и вода, защото били считани за свети мъже, заслужаващи помощ.
И въпреки че застиналите в пространството скалисти стълбове носят името „Метеора“, което буквално от гръцки означава „висящ във въздуха“, зад названието им всъщност стои истински човек, който става техен кръстник.
Манастирите на Метеора
Въпреки многовековното присъствие на християнските монаси в скалистия рай, чак в началото на 12 век те усетили нуждата да се събират заедно в свое собствено място, където да почитат неделната литургия. Така те издигнали малка църква („Богородица“) в близкото село Дупиани, в подножието на Метеорите. Тя станала коренът, от който се създало първото там организирано монашеско общество. Преходът към организация на монашеския живот бил основата, върху която започнала да се развива тази свята общност, а именно – построяването на първия манастир там.
Той е основан от Атанасий Метеорски, който в средата на 14 век довежда в местността група от монаси. Така създалата се вече монашеска република (единствената друга, която съществува и до днес, била в Св. Гора Атон), получила първия си манастир. Името му е „Големия метеор“ заради огромната скала, на чийто връх е построен. С него започнал и организираният живот на общността.
От всички 24 манастира, които са съществували, днес са останали 7 запазени и действащи, от които 6 са отворени и за посетители. Всеки има различно приемно време, с което туристите трябва да се съобразят. При визитата си всеки неименуемо започва да си задава въпроси за това, как са успели духовниците да ги построят. Можем обаче само да си представяме.
Въпреки всичко, днес могат да се видят някои от съоръженията, използвани за качване и слизане на монасите. Имало е механизъм, на който дебели въжета били навивани и в чийто край в кош или мрежа е сядал монахът. И така започвало неговото пътешествие или надолу към суетата и шумотевицата на земния живот, или нагоре към построения от тях изолиран рай. Въпреки че този метод се е използвал до началото на 20 век, когато е започнало прокарването на пътеки, а по-късно и изграждането на пътища, някои от манастирите днес имат частни лифтове, с които монасите се придвижват.
Истинско чудо е, че в днешно време имаме възможността да посетим това изолирано и трудно достъпно в миналото място. Чудо, не заради напредъка на инфраструктурата и технологиите, а заради възможността да се докоснем до Метеора. Защото той не трябва да се приема само като поредната интересна туристическа дестинация, а и като място за поклонение. Пътят в Метеора винаги трябва да бъде извървян и с малко вяра, защото точно тя е спомогнала това уникално по рода си място да бъде родено.
