Двете неща, които човек не може да управлява, са парите и властта. А, някак си това е всичко, към което се стреми един амбициозен човек. Има хиляди изписани книги за това как да въздействаме на хората, как да ги манипулираме и как да успяваме. Но има и такива книги, които ни учат как да отстояваме себе си. Една от най-коментираните в литературните среди е „Изворът”на Айн Ранд. Автор, пред който толкова хора се прекланят и възхищават и книга, която ни кара да се замислим до колко държим на себе си и собствените си убеждения и ни става любима, заради лекия начин по който е написана, още след първата страница.
Различният
На пръв поглед книгата е посветена на архитектурата. Главният герой почти веднага ни става любимец, въпреки че е арогантен архитект. Той е толкова убеден в собствената си коректност (и величие), че рискува всичко, за да преобърне системата. Роурк не слуша никого. Той е аскетичен, скучен и самотен, но има невероятна воля и може да продължи напред, дори когато изглежда, че няма път напред. Готов е да пожертва непосредственото общо благо и собствената си кариера за своето его и принципи, като в основата им се корени проектирането на по-добри сгради. Поставяйки този образ на сцената, авторката по невероятен начин взаимодейства с другите персонажи в книгата. Съученикът на Роурк – Питър Кийтинг, е типажът на „удобният човек”. Той е с посредствен талант и без оригинални идеи. Както можете да си представите, съвсем близо до реалния живот – точно Питър е любимецът. Той успява първи да спечели пари и слава, а истината е, че е един от най-безхарактерните герои в цялата книга. Другият типаж, който обаче преминава през метаморфоза, е Гейл Уайнънд. Богат, могъщ човек с много воля и его, но по собствено признание няма никакви принципи или душа. Той е боец, който се възхищава на Роурк заради волята му, но в крайна сметка е повален от собствената си липса на морал. Един от най-противоречивите образи в цялата книга е може би този на Доминик Франкъл – любимата на Роурк. Изискана, умна, млада дама с много талант. Тя вярва в себе си, изразява твърдото си мнение, но в крайна сметка позволява на други хора да определят хода на нейния живот. Еслуърд Тухи е последният и основен персонаж, който чрез чар, интелект и „добри” дела преследва властта. Подобно на Роурк, той има воля и силно изразено его, но на Тухи му липсват скрупули и морал. И все пак по някакъв начин Ранд успява да накара читателя да предпочете алчността на Уайнънд пред жаждата за власт на Тухи.
За живота
В тази книга авторката не е заложила на клиширани истории, а, подобно на своя главен герой, ни показва различен свят. Много често по време на това приключение може да не сте съгласни с героите и да не ги разбирате, но така е и в живота. Не винаги можем да разберем човека отсреща. Едно нещо ви гарантираме обаче, красивият и описателен стил ще ви накара да искате да се върнете назад и да препрочетете редовете, които е написала. Нейните идеи провокират размисъл и тя определено ни кара да погледнем на живота много по-различно отпреди. В историята има уникална комбинация от персонажи. Идеите ѝ са вълнуващи, единственото лошо нещо в книгата е малко нереално представяне на събитията, но това може лесно да бъде простено, тъй като основният смисъл на книгата се крие другаде.
Човек, който не живее според разбиранията на другите
Ранд има необичайна способност да тъче думи в красива мозайка. Нейните герои оживяват на страниците и танцуват пред очите на читателя. Един от героите по-специално, Хауърд Роурк, е това, което всички мъже трябва да се стремят да станат. Той ни кара да размишляваме, да преосмисляме, препроектираме и реконструираме собственото си аз.. Роурк измислица ли е? Разбира се. Постижим ли е този живот? Вероятно не. Цел ли е? Това оставяме на вас да решите.
