През 1893 г. Шерлок Холмс е на върха на своята слава, когато неговият създател Артър Конан Дойл решава да го убие. Това е годината и на истинския случай с мистерията на убийството в Ардламонт, Шотландия. Младият, богат аристократ Сесил Амбро, заедно със своя приближен Алфред Монсън и мистериозен мъж под името Едуард Скот, са излезли на лов около имението Ардламонт. Само младият Сесил не се завръща от лова, останал да лежи на място с куршум в главата.
Двама пионери в съдебната медицина работят по случая – доктор Джоузеф Бел (Joseph Bell) и Сър Хенри Литълджон (Sir Henry Duncan Littlejohn). И двамата сочени за личностите, повлияли създаването на легендарния детектив Шерлок Холмс. Джоузеф Бел бил известен сред учениците си със своите демонстрации как може да узнае детайли за своите пациенти само наблюдавайки ги. Един от тези ученици бил Артър Конан Дойл.
Артър Конан Дойл среща доктор Джоузеф Бел през 1876 г., когато за пръв път присъства на негова лекция в медицинското училище на Единбургския университет, където младият Дойл започвал своята подготовка за лекарска кариера. До края на втората си година студентът бил избран лично от професора да стане асистент в отделението на Бел. Там той имал възможността да стане свидетел на уникалните наблюдателни способности на своя учител, да участва в работата на професора, да води бележки за случаите и да му докладва. Изглежда Дойл някога е бил истински Уотсън за своя Шерлок.
Бел имал невероятната способност да установява както физическите симптоми на болестта, така и миналото на пациентите си, задавайки им на вид прости въпроси и наблюдавайки отблизо външността им. Той можел да каже професията на човек от походката му, дали е служил в армията по начина, по който носи шапката си, къде е живял по състоянието на обувките му. По-късно Конан Дойл ще признае, че този изключителен професор е оставил у него огромно влияние и е вдъхновил образа на известния детектив. Ето как авторът описва доктор Бел в своята автобиография:
„Той беше забележителен мъж в тяло и ум. Беше слаб, жилав, тъмен, с остро лице и висок нос, с пронизващи сиви очи…“. Доктор Бел „стоеше в чакалнята си с лице като на червен индианец и диагностицираше хората, които влизаха, още преди те да си отворят устата. Казваше им детайли от миналото им и почти никога не грешеше.“
И ето че през 1887 г., 10 години след запознанството с Бел, Шерлок Холмс е представен на света с първата история, включваща бъдещия легендарен детектив – „Етюд в червено“. В писмо до Джоузеф Бел Конан Дойл пише: „Безспорно именно на Вас трябва да благодаря за Шерлок Холмс.“. По-късно, когато през 1892 г. излиза колекцията от разкази „Приключенията на Шерлок Холмс“, книгата е посветена „На стария ми учител, Джоузеф Бел “.
С извисяването на славата на Шерлок, същото станало и с доктор Бел. Заради своя дедуктивен метод, той скоро бил поканен от полицията на Единбург да им помага в разрешаването на криминални случаи. Един от тези случаи е и мистерията около убийството в Ардламонт.
Именно там (а и не само) доктор Бел работи с другата спрягана за прототип на Шерлок Холмс личност – известният лектор, криминалист и официален хирург на Единбургската полиция Хенри Литълджон. Той бил първото обаждане, което полицията предприемала при мистериозна смърт, и винаги присъствал по някакъв начин на големите криминални сцени в Шотландия през втората половина на XIX век. Въпреки това Литълджон не получил признанието, което доктор Бел имал във връзка с образа на легендарния Шерлок.
Едва през 1929 г., години след неговата смърт, Артър Конан Дойл признава, че именно методите на Бел и Литълджон първоначално са го вдъхновили да напише детективска история, разказана от гледната точка на един учен.
По време на процеса по случая Ардламонт Алфред Монсън е обвинен в убийството на младия Сесил Амбро, който по някаква причина няколко дни преди инцидента в гората е извадил две застраховки живот в полза на съпругата на Монсън. Защитата твърди, че Сесил неволно се е прострелял в главата, прескачайки ограда. Литълджон обаче свидетелства, че според раната и следата на куршума става дума за убийство. Доктор Бел потвърждава. Според него Алфред Монсън е убил Сесил, а приятелят му – мистериозният Едуард Скот, е избягал.
Въпреки свидетелствата на двамата уважавани в криминалната медицина лекари, журито отсъжда „невинен“ и случаят е запечатан, останал в историята като едно от най-известните престъпления, които не са разгадани. В същата година Артър Конан Дойл ще убие най-известния си персонаж в книгата „Последен случай“. Той отдавна иска да се отдаде и на други свои проекти, но детективът дотолкова е обсебил четящата публика, че след няколко години той ще се предаде и ще продължи да пише за него дори след така нареченото му „убийство“.
И въпреки че много от чертите на Шерлок Холмс, свързани с работата му като детектив, са основани на Литълджон и най-вече на Бел, неговият характер, персонални качества, желания, пристрастявания и интереси нямат толкова общо с тях. За тези му характеристики може би има друг прототип и друго обяснение. Или както самият Бел пише някога в писмо до Артър Конан Дойл:
„Ти самият си Шерлок Холмс и добре знаеш това.“
