Истанбул е легендарен със своята история и култура и това го прави един от най-важните и интересни градове в света. Именно неговото стратегическо разположение, свързвайки Азия и Европа, е било, а и все още е определящо за неговата значимост за много цивилизации. И точно защото е приютявал много от тях, в своята уникална география той е запазил създаденото от тях и се е превърнал в един истински любимец на Юнеско. Толкова богато и различно е културното му богатство, че в рамките на така наречения „стар Истанбул“ се очертават четири зони, защитени от организацията.
През вековете Истанбул е служил като столица на четири големи империи: Римската, Византийската, Латинската и Османската. Бидейки дом на тези народи, градът е натрупал различна култура. Тя е събрана в земята, отделена от протока Златния рог (Golden Horn) и позната като „историческия полуостров“. Именно там е събрано историческото богатство на Истанбул – неговото сърце, – влязло под закрилата на ЮНЕСКО през 1985 г. под формата на четири зони, илюстриращи по-значимите фази от историческото развитие на града.
Квартал „Султанахмед“
И ако Старият Истанбул е сърцето на града, то неговата най-стара част – квартал Султанахмед – е сърцето на стария град. То тупти с вибрациите от историята на едни от най-важните културни паметници, които са се превърнали и в символ на Истанбул. В тази защитена от ЮНЕСКО зона влизат важни монументи като: „Света София“, „Синята джамия“, Византийският хиподрум, дворецът „Топкапъ“ и „Капалъ Чарши“.
„Света София“, или „Църква на светата Премъдрост Божия“ е една от най-красивите и интересни монументални сгради в Истанбул, чиято дълга история променя постоянно предназначението ѝ. Съвременната сграда датира от периода 532-537 г., построена е по заповед на византийския император Юстиниан I и дълго време е една от най-важните християнски църкви. Този красив и ярък образец на византийската архитектура обаче е превърнат в джамия заедно с падането на тогавашен Константинопол под османска власт през 1453 г. След разпадането на Османската империя Република Турция обявява сградата за музей, отворен за посетители, запазвайки ислямските промени. Като такава „Света София“ действа до 2020 г., когато отново е превърната в действаща джамия.
Византийският хиподрум е днешният площад Султанахмед. И въпреки че малка част от оригиналната структура е оцеляла, площадът продължава да е едно от най-важните места в Истанбул, защото е приютил монументи с многовековна история. Построен е през 203 г. от византийския император Септимий Север и по това време се е използвал за спортна арена. На площада могат да се видят някои обелиски, донесени през онази епоха. Хиподрумът, както и днес, е бил важно място за социалния и културен живот на града.
Разбира се, най-величествената и известна сграда на площада е самата джамия „Султан Ахмед“, позната най-вече с прякора си „синята джамия“. Тя си печели това название заради множеството (не по-малко от 20 хил.) плочки от порцелан, обрисувани със сини декорации, които красят вътрешността ѝ. Построена в периода 1609-1616 по заповед на султан Ахмед I, това е първата джамия в Османската империя с шест минарета.
Дворецът „Топкапъ“ („Дворец с оръдейна порта“) е построен върху руините на римска постройка в периода 1475-1478 г. и е главният султански дворец по време на Османската империя. След нейното разпадане през 1923 г. дворецът е превърнат в музей и в него може да се види една невероятна колекция от порцелан, дрехи, изкуство, оръжия, миниатюри, съкровища и бижута от времето на Османската империя.
Квартал „Сюлеймание“
В него са включени както „Сюлейман джамия“, така и околностите. Джамията е построена от турския архитект Мимар Синар в чест на султан Сюлейман I, който наредил тя да бъде на върха на хълма в квартал „Сюлеймание“, с изглед към Златния рог. На хълма се намират и много стари истанбулски, дървени къщи.
Джамията има четири минарета и десет балкона. Нищо не е случайно и всичко е свързано със Сюлейман Великолепния, както е бил наричан султана. Минаретата са четири, защото той е четвъртият владетел след покоряването на Истанбул, а десетте балкона показват, че той е десетият султан на Османската империя.
Околността „Зейрек“
В този район се намира „Зейрек джамия“. Тя е важен архитектурен обект, състоящ се от три бивши ортодоксални църкви. Първоначално сградата е построена през 1124 г. като манастирски комплекс от императрица Ирина Унгарска. След нейната смърт комплексът е разширен, а след падането на Истанбул под османско владичество е превърнат в медресе (ислямско училище). По-късно джамията е кръстена на молла Мехмед Ефенди с прякор „Зейрек“, преподавал в училището.
Константинополски стени
Тази историческа зона обхваща крепостните стени, които заграждат историческия полуостров от южната му част при Мраморно море, на запад и до Златния рог на север. Макар основаният през 685 г. пр. Хр. Истанбул (тогава Византион) да получава първата си крепостна стена още тогава, при Константин Велики е изградена така наречената Константинова стена, сложила началото на укрепленията, които може да видим днес. След него стените получават своите допълнения, като всяко ново отбранително съоръжение е кръщавано на владетеля, по чието време е било построено.
Истанбул е магия. Четирите исторически области на града, част от историческото и културно наследство на Юнеско, го доказват, защото ни разкриват невероятна византийска и османска архитектура. Универсалната стойност на тези исторически области е в уникалната интеграцията на тези архитектурни шедьоври, които отразяват срещата на Европа и Азия в един град – Истанбул.
