Барселона е изкуство, архитектура, история, свободен дух и изобилието на Средиземноморието. Всичко това е артистично обвито в рамките на испанския град, а вашият вход е входът към този невероятен спектакъл. Защото нека не се заблуждаваме, столицата на Катaлуния не е само „градът на Гауди“ или „Париж на Испания“, както го нарича Ханс Кристиян Андерсен. Барселона не може да има едно име, защото тя е иключително цветна, различна и свободна. Градът е толкова пълен с култура и история, че се е превърнал в един своеобразен музей под небето, а неговите улици – в коридорите, осеяни с изкуство.
Барселона е столица на автономната област Каталуния и е вторият по големина град в Испания. Намира се в североизточната част на Иберийския полуостров, на брега на Средиземно море. Градът е осеян с малки хълмове, които носят имената на построените върху тях квартали. Един от най-известните е Монтжуик. Днес той е превърнат в градски парк с много културни и спортни съоръжения, но миналото на този хълм може би крие и миналото на Барселона. Или поне на нейното име.
Барселона и златното руно
Херкулес. Точно така. Митологията на гърците отново ще ни завладее дори и на Иберийския полуостров. И хълмът Монтжуик е основно място на действието, а митичният герой Херкулес – основен персонаж.
Вярва се, че той заедно с аргонавтите, отправяйки се на пътешествие в търсене на златното руно, преминали близо до днешния каталунски бряг. Там обаче се извила буря, в която един от корабите се изгубил. Това бил деветият кораб (BarcaNona). След като Херкулес потърсил кораба, открил останките му край днешния хълм Монтжуик. Гостоприемството на хората там предразположили аргонавтите да останат там и да основат град с името Барканона. Или Деветият кораб.
Монтжуик днес
Без значение дали легендата за аргонавтите и името на Барселона е вярна, днес хълмът Монтжуик е важна част от историята, културата и пейзажа на града.
Вторият етаж от открития ни музей се издига на 173 м. надморска височина и предлага много прекрасни гледки и забележителности. Това е причината и да привлича много посетители, въпреки че не е прекалено населен от туристи, благодарение на донякъде трудната му достъпност. Веднъж стигнали там обаче, няма да съжалявате, защото има едно събитие от миналото, което буквално е пременило хълма и го е превърнало в това, което е днес.
През 1929 г. се организира Международно изложение на хълма, което буквално влива живот в недрата му. И слава. Тогава всички обръщат поглед към Монтжуик и се създават множество съоръжения, показващи икономическия растеж на страната. Един от тези монументи е Националният дворец, в който днес се помещава „Националния дворец на изкуствата“.
В подножието на музея пък се намира една вълшебна за Барселона атракция, а именно – Магическите фонтани, чието цветно и музикално шоу не трябва да се пропуска.
Олимпийският стадион също е конструиран по повод Международното изложение. Завършен през 1929 г., той е бил предназначен за домакин на алтернативни анти-фашистки олимпийски игри през 1936 г., в опозиция на случващата се тогава Олимпиада в Берлин. В последствие този стадион е част от домакинството на града на Летните Олимпийски игри през 1992 г. – още едно важно за Монтжуик и Барселона събитие.
Крепостта на Мотжуик е на върха на хълма, където биха ви спрели лифта или фуникуляра, чрез които Монтжуик е достъпен. Тази военна крепост датира от 1640 г. и оттогава играе важна роля в историята на Барселона, бидейки свидетел на множество критични моменти. Днес крепостта е дом на Военния музей и на прекрасни гледки към пристанището на Барселона.
Барселона и Гауди
Продължавайки по откритите коридори на този отворен музей под небето, безспорно и категорично се срещате с основния творец, изложен в „галериите“ на Барселона. Неговите нестандартни творби са маркирали града по особено завладяващ начин и затова каталунският архитект Антони Гауди е считан за „лицето“ на Барселона. Неговите сгради – смесица между неоготика и ар нуво (по-скоро испанска негова разновидност) – са изключително характерни, на ръба на приказни, вдъхновяващи и определено засенчващи всичко, което сте виждали.
Едно от цветните бижута на Испания е известният парк Гюел – един от най-впечатляващите общински паркове в света и дело на гениалния Гауди. Привлякъл вниманието на магната Еузеби Гюел, екстравагантният архитект получава задачата да проектира парка Гюел, предназначен да бъде жилищен комплекс. Мисия, която била обречена на неуспех. Затова пък паркът се превърнал в една почти нереална част от Барселона, със своите сякаш направени от захар къщи, извитата като змия от шарени плочки пейка, причудливите скалисти сгради и облепени цветни гущери. И всичко е толкова омекотено, цветно и характерно, просто Гауди.
Всички сгради на Гауди са конструирани така че да се използва максимално естествената светлина и околната среда – безспорно той е бил иновативен архитект, изпреварил времето си. Това може да се види и в „Каса Мила“ и „Каса Батьо“, разположени на известния булевард „Пасеж де Грасия“.
И двете къщи са с ексцентричния почерк на Гауди, и двете, обявени за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Безспорно сградата на Гауди, която хората най-много свързват с Барселона е „Саграда Фамилия“, или Църквата на Светото семейство. Базиликата, посветена на живота на Исус Христос има три фасади, всяка, от която изобразява определена част от неговия път. За съжаление величествената творба на Гауди не успява да види своя завършек под ръководството на гениалния си архитект. След неговата смърт през 1926 г. строежът, разчитайки изцяло на частни дарения, преминава в ръцете на различни архитекти и до днес.
Музеят под небето ще продължава да отваря пред вас различни части на своите галерии почти безкрай: булеварди, площади, паркове. Готическият квартал в Стария град ще разгърне пред вас останките от Римската стена, запазена толкова добре заради вграждането ѝ в много средновековни постройки, а лабиринтните улички ще ви отведат до различни площади. Това е сърцето на стария град, дом на уникална архитектура и мистериозна атмосфера, в която да се изгубите. И няма да имате против.
В Барселона има магия и енергия, които са заразни. Остават с нас дори след като сме преминали по улиците, пропили с поглед архитектурата ѝ, вкусили от културата ѝ. Не е нужно да пазим за спомен билета от този музей под небето, защото неговата магия ще е с нас много дълго време след това. Може би дори завинаги.
