Прословутата телеграма на Марк Твен до „Ню Йорк Поуст“ е любима закачка, без значение доколко е достоверна спрямо неговото или на негов близък здравословно състояние. Преди години музикалният критик Стюарт Никълсън публикува двутомника си „Мъртъв ли е джазът? (Или просто се е преместил другаде)“ и „Мъртъв ли е рокът?“. Фактът, че тези музики не само периодично се обявяват за мъртви и – о, чудо! – неумиращи, е добре експлоатиран до ден днешен от продуценти и аранжори от всички жанрове. Поредицата „Jazz Is Dead“ на американския тандем Ейдриън Йъндж-Али Шахид Мохамад, познат на любителите на хип-хопа, провокира не само с името си. Третият ѝ диск е посветен на Маркос Вайе, бразилски майстор на бленда боса-джаз, който в 2019 прави серия концерти в Лос Анджелис под сходно име, „Jazz Està Morto“. Пиарите на проекта разказват, че Йъндж и Мохамад тогава се срещат с него и му предлагат да се включи в поредицата им, като не очакват готови оркестрации с насложени вокали. „Предложихме му няколко сурови идеи и след часове той ни върна превъзходни песни с гласа си, беше магично“ – разказват своята версия издателите.
Още в 2017 мултиинструменталистът Ейдриън Йъндж среща бруклинския рапър Али Шукир Мохамад и след серията им „Среднощен час“ идва ред на идолите им, канени да запишат нещо ново в студиото им. „Jazz Is Dead 001“ е компилация с артистите, които ще присъстват по-нататък в индивидуални проекти – Маркос Вайе е само един от тях. Компилацията завършва със заглавната ѝ песен „Jazz Is Dead“ на сборната им формация “The Midnight Hour” с участието на Йъндж и Мохамад. Стилът е по-скоро фънки-соул, дамските вокали – на границата с безплътното, но началото е сложено. „The Midnight Hour“ е идиомът на черните в джаза, хип-хопа и кинематографичния соул на новото поколение“ – твърди Йъндж. „Това не е просто шоу, за нас това е честване на бастиона на нашата свобода. Искаме артистите да почувстват любовта ни за това, което са ни дали във времето, когато прожекторите не са ги осветявали достатъчно силно“ – споделя на свой ред Мохамад. Изборът не се ограничава с бразилски джазмени – освен Вайе, там са и „Азимут“, и Жоау Донато – първият индивидуален албум е на вибрафониста Рой Ейърс („Jazz Is Dead 002“).
За разлика от албума с Вайе, където има и две песни със съпругата му от по-рано, Ейърс наистина създава парчетата с продуцентите си, както се казва, „на шест ръце“. Да не забравяме, че кариерата му наброява над 60 години – той е само на 9 като записва първата си композиция, а и с право е наричан „пророк на груува“. Възрастта в конкретния случай не е порок – друг е въпросът кой какво ще е способен да открие, открои и хареса. Напълно споделям ентусиазма и щипката лудост на Йъндж-Мохамад, каквато сме наблюдавали при поредните превъплъщения на Майлз Дейвис от “Bitches Brew” насам. Всичко, което се прави, за да се отворят хоризонтите на младите към импровизационните свободи на джаза е добре дошло. С джаза не трябва да се свързват само имена на парфюми и коли, нито понятия като „трудна, неразбираема“ музика. За нуждаещите се от обяснения пък е последното парче, „Африкански звуци“. Останалото е тук:
